Норвежките разузнавателни служби заявиха, че е вероятно Русия да предприеме опити за саботаж срещу Норвегия през 2025 г., като потенциално може да се насочи към енергийната инфраструктура или помощта, изпращана на Украйна.

Дипломатическите отношения между Осло и Москва се влошиха рязко след началото на мащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Шефът на норвежката полицейска служба за сигурност (PST) Беате Гангас заяви, че макар в ЕС да са регистрирани десетки подобни атаки от края на 2023 г., нейното звено все още не е открило доказателства за руски саботаж в скандинавската страна.

„Въпреки това PST смята за вероятно руското разузнаване да се опита да извърши саботажни действия срещу цели в Норвегия през 2025 г.“, каза тя, представяйки годишния доклад на службата за оценка на заплахите.

„Целта на подобни действия би била да се спрат доставките ни за Украйна или да се повлияе негативно на общественото мнение“, добави Гангас, цитирана от АФП и БГНЕС.

Норвегия, която е член на НАТО, има 198-километрова сухопътна граница с Русия в Арктика, както и морска граница в Баренцово море.

През миналия месец в Хелзинки се проведе среща на страните от НАТО, разположени на Балтийско море, с цел подобряване на сигурността след саботаж на подводни кабели, чиито следи водят към Русия.

„Що се отнася до държавните субекти, очакваме Русия да остане основната заплаха за сигурността в Норвегия“, каза Гангас.

Норвежките власти са планирали да изразходват 18,8 млрд. долара за гражданска и военна помощ за Украйна в периода 2023-2030 г.

От началото на руската война срищу Украйна през 2022 г. скандинавската страна изпревари Русия и стана най-големият доставчик на природен газ в Европейския съюз.

„Енергийната инфраструктура, притежавана от Норвегия, също може да бъде цел на саботаж през следващата година“, посочва PST в годишния си доклад.

Норвежките разузнавателни служби съобщават и за значителен риск от шпионаж от страна на Китай, който „би трябвало да нарасне в дългосрочен план“, както и от Иран и Северна Корея.