Ширин Ебади подкани народа на Иран да се включи в гражданско неподчинение и да продължи с националните протести, съобщава "Ройтерс".

Ебади получава Нобелова награда за мир през 2003 г. за нейната дейност в областта на човешките права и демокрацията. Тя е първият гражданин на Иран и първата мюсюлманка, получила това обществено признание. 

Живеещата в Лондон Ебади, призова иранците да спрат да плащат сметки за вода, газ и електричество, както и данъци.

Тя също така ги подкани да изтеглят парите си от държавните банки, за да упражнят икономически натиск върху правителството и да го принудят да спре да прибягва до насилие, и да отговори на техните искания.

"Ако правителството не се е съобразявало с вас в продължение на 38 години, вие трябва да пренебрегнете това, което правителството ви казва сега", подчертава Ебади.

"Иранците трябва да останат на улицата, защото конституцията им дава право да провеждат демонстрации", посочи тя.

След 6 дни протести, които разтърсиха режима на аятоласите и при които загинаха най-малко 21 души, елитната Революционна гвардия на Иран разположи сили, за да потуши размириците в три провинции. Макар по-рано да бе обявила, че с недоволството е свършено.

Трудно е да се получи точна информация за протестите. Държавните медии не съобщават почти нищо за тях, а властите спират или забавят интернета, когато демонстрациите достигат върхово ниво, за да попречат на разпространението на информация, отбелязва ДПА.

Протестите, които започнаха заради икономическите трудности, изпитвани от младите и работническата класа, се превърнаха в бунт срещу правомощията и привилегиите на откъснатата от народа върхушка, особено срещу върховния лидер и приятел на Владимир Путин аятолах Али Хаменеи.

Иранските власти организираха проправителствени демонстрации в няколко града, включително във втория по големина град Машхад.

Държавната телевизия показа хиляди демонстранти, носещи плакати на аятолах Хаменеи и такива, на които пише "Смърт на бунтарите".

Антиправителствените протести, които изглеждат спонтанни и без ясен лидер, започнаха в работническите квартали и по-малки градове, но изглежда също, че набират подкрепа и сред образованата средна класа и правозащитници, които взеха участие в протестите през 2009 г., посочва "Ройтерс".