Опустошителният пожар в историческата катедрала Нотр Дам в Париж обедини разединената френска нация, констатира австрийският национален ежедневник Die Presse в статия, посветена на събитията по понеделник вечер. 

„Франция е страна, в която линията на конфликти в обществото и политиката излезе на преден план съвсем наскоро: нацията се раздели между ляво и дясно, между гнева на протестиращите жилетки и противниците на бунтовете, които белязаха демонстрациите им. Но сега, след катастрофалния пожар в Нотр Дам, мирът се завърна – или поне временно. Някои партии дори спряха предизборните си кампании за майското гласуване за Европейския парламент. Изправени пред лицето на подобна трагедия, левите и десните сключила свещен съюз“, коментират в редакцията на австрийския вестник.

Нотр Дам е неделима част от историята на Франция, но сега тя се превърна в катедрала на плачещата Богородица, пише Етиен де Монтети в статия за националния ежедневник Le Figaro, цитиран от „Фокус“.

Френският поет Шери Пеги възпява катедралата в своите стихове, описвайки я като млада жена, „безкрайно благородна... безкрайно хуманна... безкрайно радостна... безкрайно тъжна". Както никога досега, тези думи на поета отекнаха в сърцата на французите този понеделник.

Нотр Дам де Пари е неразделна част от историята на Франция. Колективната памет съхранява спомените за велики моменти, свързани с катедралата: кралски сватби, брилянтни изпълнения, коронацията на Наполеон I, химнът „Тебе, Господи, хвалим” в чест на победата от 1945 година.

Достатъчно е да се види колко туристи се стичат към катедралата и тълпата от вярващи, които я посещават всеки петък, за да зърнат най-голямата светиня – трънения венец на Исус Христос, който Луи IX е донесъл във Франция. Целият свят се възхищава на гениалната работа на зидари и строители; вътре, хората се молят пред величествените стъклописи, сякаш очаквайки небесната светлина.
А шедьовърът на готическата архитектура, разположен в сърцето на Париж, преживява всички войни и грабежи. Никога преди той не е получавал щети с такъв мащаб.

От понеделник вечер емоциите преливат. Френският президент Еманюел Макрон отмени обръщението си към нацията. Каква реч може да се изнесе пред лицето на национална трагедия... Президентът беше наясно, че погледите на всички французи са обърнати към горящата катедрала. Тази трагедия напомня на септември 1914 г., когато в резултат на бомбардировките Реймската катедрала се превърна в „море от огън". Но тогава имаше война.

Французите наблюдаваха пламъците на катедралата от бреговете на Сена и телевизионните екрани. И когато видяха как кулата се срина, както вярващи, така и невярващи, любители на изкуството и такива, които не му обръщат внимание - всички преживяха общ шок: част от красотата, величието и душата на Франция загинаха в огъня. И това беше безкрайно тъжно.

Маркус Кастор от Германския форум за история на изкуството определи основния приоритет в стъпките, които ще бъдат предприети след опустошителния пожар в историческата катедрала, отбелязва германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.

„Първият приоритет ще бъде да анализираме статиката на сградата, да я укрепим да монтираме отново покрив", подчерта Кастор. Експертът призна, че към настоящия момент е трудно да се прецени степента на щетите, които е понесла готическата църква. Съгласно думите му, по-голямата част от тях вероятно са причинени от водата, с която пожарникарите потушаваха пламъците, а не от самия огън.