Учени от Leipzig University идентифицират слабо изследван рецептор, който може да се превърне в ключ към ново поколение терапии срещу остеопороза – заболяване, което отслабва костите и значително увеличава риска от счупвания. Откритието привлича вниманието на научната общност, тъй като предлага напълно различен подход към лечението на костната загуба, съобщава SciTechDaily.

Остеопорозата засяга милиони хора по света, като в Германия например броят на пациентите достига около шест милиона, предимно жени. Заболяването често остава незабелязано до появата на първата фрактура, което го прави особено коварно. Именно затова търсенето на по-безопасни и дългосрочни решения остава приоритет.

В основата на откритието стои рецепторът GPR133 – част от група клетъчни структури, които все още не са напълно изучени, но имат сериозен потенциал за медицината. Този рецептор изпълнява ролята на „балансатор“ в костната тъкан.

Костите в човешкото тяло непрекъснато се обновяват чрез взаимодействието на два типа клетки. Едните, наречени остеобласти, изграждат нова кост, докато другите – остеокласти – разграждат старата. Когато този баланс се наруши, започва процесът на загуба на костна маса. Именно тук се намесва GPR133, който подпомага изграждащите клетки и ограничава активността на разграждащите.

Интересното е, че рецепторът се активира от механично натоварване – движение, физическа активност и контакт между клетките. Това означава, че той реагира на естествените сигнали, които костите получават в ежедневието. Когато е активен, той стимулира здравината и устойчивостта на костната структура.

Изследователите са идентифицирали и вещество, наречено AP503, което може да активира този рецептор. В лабораторни условия с мишки то показва значителни резултати – повишава костната плътност както при здрави животни, така и при модели, имитиращи остеопороза, включително след менопауза.

Според ръководителя на изследването проф. Инес Либшер от Института по биохимия „Рудолф Шьонхаймер“, ако рецепторът GPR133 бъде нарушен генетично, се наблюдава ранна загуба на костна плътност – процес, сходен с този при хората. Това допълнително потвърждава неговата ключова роля.

Новото изследване запълва празнина в научното разбиране. Генетични проучвания при хора вече са свързвали този рецептор с разлики в костната плътност и дори ръста, но досега не беше ясно как точно функционира. Сега става ясно, че той участва директно в процесите на изграждане и поддържане на костите.

Това го прави особено обещаваща мишена за бъдещи лекарства – нещо, което може да доведе до терапии с по-малко странични ефекти и по-дългосрочно действие в сравнение със съществуващите решения.

Откритието може да има по-широко приложение. Предишни изследвания на същия екип показват, че AP503 влияе положително и върху скелетната мускулатура. Това е особено важно за възрастните хора, при които загубата на мускулна маса и костна плътност често вървят ръка за ръка.

Комбинирано лечение, което укрепва едновременно костите и мускулите, би могло значително да намали риска от падания, инвалидизация и сериозни травми – един от основните здравни проблеми при застаряващото население.

Въпреки обещаващите резултати, учените подчертават, че изследванията са проведени върху животински модели. Това означава, че ще са необходими допълнителни клинични проучвания, преди подобно лечение да достигне до пациентите.

Въпреки това, както отбелязва SciTechDaily, откритието поставя GPR133 сред най-перспективните нови цели в борбата с остеопорозата и други състояния, свързани с ниска костна маса.