Елина Новопашеня*, СЕПА

През септември 2019 г. Алберт Разин, 79-годишен учен и активист, се самозапали пред удмуртския парламент в Ижевск, на около 1000 км източно от Москва. Това беше последният му протест срещу потискането на удмуртския език в Русия.

"Удмуртският етнос изчезва и аз не мога да понасям това", казва Разин в изявление малко преди смъртта си. "Искам всички народи да бъдат вечни, всички езици да бъдат велики. Те трябва да се култивират; да живеят и да не умират."

Удмуртите са една от 195-те националности, които съставляват 147-милионното население на Руската федерация, според преброяването от 2020-21 г. Около 50 от тези групи са малки, наброяващи по-малко от 50 000 души, според Росстат, Федералната служба за държавна статистика.

През последните години положението им се влошава, а неравенството между най-добре и най-зле осигурените групи се увеличава. Това може да помогне да се обясни рязкото нарастване на броя на хората, които избягват въпроса за етническата принадлежност в декларациите за преброяване на населението. Повече от 9,5 млн. души не са посочили своята националност, а други 7 млн. души са отказали да отговорят направо, което е три пъти повече, отколкото при преброяването през 2010 г.

Посланието към малцинствата е ясно. Ръководителят на руската Федерална агенция по етническите въпроси (ФАДН) Игор Баринов е бивш офицер от ФСБ, участвал в кървавото потушаване на чеченското движение за независимост през 90-те години на миналия век. Той е привърженик на цензурата в интернет и в подхода си към етническите въпроси набляга повече на борбата с тероризма, отколкото на защитата на правата на коренното население. Под негово ръководство ФАДН създаде регистър на представителите на коренното население, подобно на китайския регистър на уйгурите.

Междувременно държавата отменя постиженията на постсъветското пространство. Един от най-силните удари беше нанесен под формата на изменение на руската конституция през 2020 г., с което руският език беше определен като "език на държавнообразуващия народ". Това преобърна предположението на Конституцията от 1993 г., че многобройните националности в Руската федерация са равноправни.

Въпреки че поправката привлече по-малко внимание, отколкото последиците от новата конституция за способността на Путин да остане на власт или ефективната забрана на еднополовите съюзи, редица политици и длъжностни лица изразиха своето несъгласие.

Рефат Чубаров, ръководител на Меджлиса на кримските татари в изгнание, осъди поправката като начин за превръщане на коренното население във второкласни граждани и като стъпка към "русифициране на якутите, башкирите, казанските татари и други". Общественият център на всички татари призова гражданите да бойкотират гласуването на конституцията в знак на протест.

Две години по-рано Държавната дума изменя законодателството в областта на образованието, за да отмени задължителното изучаване на езиците на коренното население в средните училища.

Според данни, публикувани през 2020 г., 25 езика в Русия са на ръба на изчезването, а други 19 са определени като застрашени. И езиците, които не са в толкова критична ситуация, са засегнати от политиката на Кремъл за русификация.

Между 2002 г. и 2010 г. броят на говорещите удмуртски език е намалял с 30 % и е достигнал едва 324 000 души, съобщава радио "Свобода", позовавайки се на данни от преброяването на населението. За същия период броят на говорещите татарски език е намалял с един милион до 3,6 милиона. Според Атласа на застрашените езици на ЮНЕСКО удмуртският език може да изчезне в рамките на един век, ако не бъдат предприети промени.

Олга Кало, член на Феминисткото движение за антивоенна съпротива, което получи наградата за мир в Аахен през 2023 г., заяви, че руското правителство влошава ситуацията.

На практика много неща зависят от отделните учители и училища, каза тя. Макар че директорите на училища не могат да откажат да включат математиката в учебната програма, те могат да откажат да преподават регионални езици на етническите малцинства, ако кажат, че това е маловажно за персонала и родителите.

Правата на коренното население се влошиха още повече с пълномащабното нахлуване в Украйна и последвалата мобилизация, която потвърди съществуващото неравенство между хората, живеещи в националните републики, и останалата част от страната.

Правозащитниците осъдиха мобилизацията в република Бурятия като етноцид. "Всички са просто притискани безразборно", казва Александра Гармажапова, ръководител на фондация "Свободна Бурятия", пред Би Би Си.

Ситуацията в Бурятия се повтаря и в други републики, тъй като Москва гарантира, че призовките за наборна военна служба се раздават по начин, който защитава "държавотворния народ", като същевременно изпраща непропорционално голям брой неруски етнически групи в окопите.

"В много от източните региони смъртните случаи като процент от населението вероятно са над 30 пъти по-високи от тези в Москва", заяви Министерството на отбраната на Великобритания в разузнавателен брифинг през март. "На места етническите малцинства понасят най-големия удар; в Астрахан около 75% от жертвите са от малцинственото казахско и татарско население."

Тази оценка е подкрепена от Мария Вюшкова и Евгений Шерхонов от Фондация "Свободна Бурятия", които съобщават, че казахстанците от Астраханска област съставляват 50% от жертвите от Астраханска област, въпреки че са само 16,3% от населението.

През октомври Путин денонсира Европейската конвенция за защита на националните малцинства, с което направи още една стъпка към узаконяване на културната асимилация и неравенството. Конвенцията забранява дискриминацията на националните малцинства и асимилацията против тяхната воля, като същевременно защитава правото им да използват собствения си език.

Русия не е изпълнила обещанията и задълженията си по конвенцията, така че нейното денонсиране може да се разглежда като символично, но активистите казват, че то ги лишава от възможността да критикуват правителството, като сравняват действията на Москва с принципите и официалните задължения на конвенцията.

Пред лицето на засилената русификация се появиха групи в подкрепа на местните езици и култура, както и за борба с ксенофобията и дискриминацията. Сред тях са Изследователският център "Сова", общността на юртите, Групата за медийна съпротива, "Свободна Калмикия", "Свободна Якутия", "Азиатците на Русия" и онлайн проекти за изучаване на езици на малцинства като татарски и марийски.

Понастоящем деколонизацията в Русия не е етническо, а регионално движение, според Олга Кало от Феминистката антивоенна съпротива. Хора от всякакъв произход и етноси работят заедно, за да помогнат на регионите.

В отговор на това Кремъл използва антиколониалните идеи, които сега са се вкоренили в много западни университети, за да избели своята политика. Властите организират събития под знамето на културното многообразие и опазването на местните култури, но те са съпроводени от военни наборни части, казва Кало.

Положителен момент е, че потискането на законовите и културните права върви ръка за ръка със създаването на граждански инициативи за защита на националната идентичност, добави тя. Структурните промени в сегашния режим може да изглеждат невъзможни в момента, но ако трябва да настъпи промяна, тя може да започне от потиснатите отдалечени региони.

Източник: БГНЕС

*Елина Новопашеня - журналист и студентка в Свободния университет в Берлин. Учила е във Висшето училище по икономика в Москва, Санкт-Петербургския държавен университет и Хумболтовия университет в Берлин. От 2018 г. насам пише статии за обществото, културата и историята в руски независими вестници и Deutsche Welle.

Микита Воробьов - политически съветник, журналист и студент по политически науки в Bard College Berlin. През последните две години той разработва статии за политика и право за VoxEurop, JURIST, CEPA и др.