Димитър Попов

След пет месеца колебание, Конституционният съд преброи бюлетините на оспорваните секции и излезе с решение, че партия Величие ще влезе в парламента. Казусът е уникален за нашата практика, защото поставя под съмнение не само доверието в изборите изобщо, но и трудно закрепеното редовно правителство, чието мнозинство увисва на косъм.

Какво ще стане с този парламент и това правителство сега?

С правителството няма да се случи нищо фатално. То ще продължи да управлява със 121 мандата поне до юни, когато ще излезе решението за еврозоната. Управлението ще е доста по-неприятно, отколкото преди, защото трудно ще се събира мнозинство в парламента, но освен 70 депутати от Възраждане, Величие, ПП и МЕЧ, не се вижда друга партия, която категорично ще иска нови избори. Останалите по скоро предпочитат ситуацията сега и нямат намерение да я развалят.

Най - твърдият поддръжник на това правителство е ГЕРБ, който се е ангажирал изцяло с него и е поел отговорността 

да го крепи до приемането в еврозоната

 Както се казва този път Борисов си сложи главата в торбата. Другият твърд участник е БСП. Може да звучи парадоксално, но след конгреса на червените и налагането на новия лидер, БСП стана много силно зависима от Борисов и от властта. Социалистите вече не могат да напуснат това правителство заради твърде здравите си връзки с него. Освен личните облаги и назначенията на партийни партизани, БСП имат министри, председател на парламента, областни управители и влияние в регионите. По тази причина те ще гласуват за еврозоната, за Украйна и за всичко, което може да ги крепи във властта, а Борисов ще им търпи донякъде проруските изцепки. 

Повечето от останалите партии са свързани с това правителство по начин, който им дава голяма свобода за маневри, защото са хем в управлението, хем в опозиция – идеална ситуация за тарикатска политика.

ИТН е президентска партия и тъй като зависи от президента, е редно нейното участие във властта да се разглежда през гледната точка на самия Румен Радев. Той от самото начало поощрява Слави да приеме коалицията с Борисов, срещу уговорка с новия премиер да му оставят контрола върху специалните служби и достъп до министерства на ИТН. Сега през хората на ИТН, 

Радев има глас във всички правителствени решения,

 особено в тези, които засягат войната в Украйна и отношенията с Русия, и осъществява пряк натиск за формирането на външната политика на кабинета. Освен това председателят на парламента е бившият негов съветник Киселова, която на 3 март ясно показа, че връзката и с президента не е за подценяване. В същото време Радев е близък с Възраждане и МЕЧ, чрез които може да притиска правителството отвън, като опозиция, и дори да формира улични протести ако се налага. Влизането на Величие в парламента ще му даде още един инструмент в ръцете и ще усили неговия натиск върху правителството.

ДПС на Доган е в срамежлива коалиция с ППДБ. Общият знаменател между тях е омразата към Пеевски. Доган е говорител на ППДБ в случаите, когато става дума за назначения в регулатори, министерства или втория ешелон на властта. В същото време той участва и в митинги на опозицията. ДПС-ДПС и ПП излязоха заедно на улицата около казуса с КС, което е достатъчно ясен сигнал, че те заедно и координирано изготвят своята стратегия. Същото се случи преди 2 седмици, когато Доган ултимативно поиска свои назначения в министерствата, но не посмя да бутне и правителството въпреки че ПП очевидно се надяваха това да стане. Причината е в ДБ, които не са ентусиазирани 

да блокират еврозоната с нов предизборен хаос

 Между тях и ПП има все по остри спорове по тези въпроси, които могат да доведат до пълен разпад накрая. 

Много интересна е ролята на ДПС - НН на Пеевски. Официално те са опозиция, но Пеевски не е скъсал дискретните си връзки с Борисов, въпреки че те поизтъняха при формирането на кабинета. Пеевски е първа резерва за властта. Той вече обяви, че ще подкрепя правителството за бюджета, за еврозоната и за най-важните политики, и че няма да позволи то да падне преди края на годината. След влизането на Величие в парламента, Пеевски обеща да компенсира намаленото до 121 депутати управляващо мнозинство, особено ако ДПС на Доган реши да изнудва с напускане по една или друга причина. Малко неочаквано за мнозина, Пеевски стана последовател на Тръмп и спря атаките срещу Румен Радев. Заради общата им симпатия към американския президент двамата вече имат мост помежду си, което може да отвори вратата за официално влизане на ДПС-НН във властта по някое време. Да припомня, че Пеевски не е в управляващата коалиция защото Радев не го искаше в нея.

Тъй като в дъното на настоящата стабилност е ГЕРБ, съдбата на това правителство на практика зависи от Борисов. Той не е дал никакви сигнали че смята да го събори след последните събития. Напротив, показва огорчение, тъга и други емоционални нюанси, напомняйки, че събитията около вкарването на Величие в парламента приличат на 

руска хибридна атака срещу еврозоната

 осъществена от Румен Радев, който обърна резултата от изборите със своята квота в Конституционния съд; но, напомни Борисов, „като съм тъжен ставам опасен“. Това в превод трябваше да означава, че оставка на кабинета няма да има.

Борисов е прав: събитията около КС и повторното броене на бюлетините наистина приличат на хибридна руска атака срещу правителство, което е на път да вкара България в еврозоната и да затвори окончателно вратата за връщане в руската зона на влияние. Изчезналите в чувалите бюлетини, отказът на КС да приеме резултатите на ЦИК в тези секции, бездействието на прокуратурата да потърси тези бюлетини преди 3 месеца, доведоха до късно пренареждане на парламента и поставиха въпроса с какво точно се занимават българските институции и каква е действителната компетентност на хората в тях. Допускам, че не е имало нужда руски агенти да подкупват някого в КС или в ЦИК, за да вкарат Величие в парламента. Просто са откраднали бюлетините от седем чувала, предварително знаейки как ще реагират българските институции и какъв ще е резултатът накрая. (Това е спекулация, естествено. Нямам никаква представа къде са изчезналите бюлетини и кой ги е откраднал, но тъй като и прокуратурата, и ЦИК също не знаят, може да си мисля каквото поискам.)

За съжаление руската хибридна операция успя и проруският блок от парламентарни партии се увеличи с още една. Този парламент пак стана 

кошер, пълен с руски оси

 Избирателите, които гласуваха за Възраждане, БСП, МЕЧ, Величие и ИТН, не крият своите симпатии към Русия, затова петте партии са силно скептични към Европейския съюз и НАТО, а две от тях открито настояват за излизане от тези съюзи. Общият брой техни избиратели съставляват 33% от гласовете на последните избори. Ако догодина тези пет партии издигнат общ кандидат за президент, те със сигурност ще създадат в България казуса „Джорджеску“, с тази разлика, че у нас няма решителен проевропейски елит, който да се справи с този казус, както стана в Румъния. Напротив, българският избирател на два пъти гласува за българския Джорджеску - Румен Радев, а елитът се нагоди към проруските възгледи на президента толкова успешно, че по едно време дори му даде цялата власт в ръцете. Защо някой като Радев, или дори по-опасен от него, да не стане президент догодина тогава?

Ако възходът на проруските партии продължи, и ако онези две трети от българите, които подкрепят ЕС не направят нещо да ги спрат,

 в Кремъл пак ще пият шампанско,

 а поводът ще е монтирането на друг техен резидент в българското президентство. Дали ще го вкарат през КС или през ЦИК не знам, но няма да има голямо значение, нали! За Русия винаги е важен резултатът – България да е в хаос, а този състояние оправдава всички средства.