Банките отчитат затягане на стандартите за отпускане на потребителски, жилищни и фирмени кредити през първото тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие се наблюдава затягане при фирмените, запазване без изменение при жилищните и разхлабване при потребителските кредити. Това показва Отчетът на БНБ, съобщават от Pariteni.bg

Запазването без промяна на стандартите за отпускане на жилищни кредити се отчита след същественото затягане на тези стандарти през четвъртото тримесечие на 2024 г. и отново – през първото тримесечие на 2025 г. Това може да бъде обвързано с въведените от БНБ изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти, влезли в сила от началото на октомври 2024 г., посочват от БНБ.

Резултатите от Анкетата за кредитната дейност на банките, провеждана от БНБ на тримесечна база, показват нарастване на търсенето на потребителски и жилищни кредити през първата половина на 2025 г. Търсенето на финансов ресурс за закупуване на стоки за дълготрайна употреба и за текущо потребление, както и нивото на лихвените проценти са били факторите с определящо значение за посилното търсене на потребителски кредити.

За по-високото търсене на жилищни кредити са допринесли нуждата от средства за закупуване на първо и допълнително жилище, оценката за благоприятно развитие на пазара на жилищата, нивото на лихвените проценти, както и състоянието на макроикономическата среда.

В сектора на бизнеса банките отчитат повишение на търсенето на кредити през първото тримесечие на годината и запазване без изменение през второто. Повишената необходимост от банков ресурс за инвестиционни цели е имала най-голямо значение за по силното търсене на фирмени кредити през първото тримесечие на годината, докато през второто тримесечие основен фактор за търсенето на кредити от фирмите е била необходимостта от финансов ресурс за осигуряване на оборотни средства и натрупване на запаси.

Банковата система остава ликвидна

През първата половина на 2025 г. банковият сектор в България запази своята устойчива ликвидна и капиталова позиция, а активите продължиха да нарастват. Банките осъществяваха дейността си при повишена несигурност във външната среда, породена от геополитическите конфликти и новите акценти в политиката на САЩ, които променят външнотърговските отношения между водещите икономики и изострят колебанията на финансовите пазари. Същевременно благоприятно въздействие върху банковото посредничество имаха факторите на вътрешната среда, като умереният темп на икономическата активност, подкрепен от растежа на частното потребление, повишаването на дохода на домакинствата и на заетостта. На този фон темповете на растеж на кредитирането се запазиха високи, особено при кредитите за домакинствата.

Качеството на кредитния портфейл на банковата система остана много добро. Регулаторният капитал се повиши, а потенциалният остатъчен кредитен риск в банковите баланси (измерен посредством нетните необслужвани кредити и аванси) остана изцяло покрит от превишението на регулаторния капитал над капиталовите изисквания и приложимите капиталови буфери, отчита БНБ.
Повече продажби на евро

През първата половина на 2025 г. нетните продажби на валута от БНБ на търговските банки възлязоха на 3.5 млрд. евро, като отбелязаха нарастване спрямо втората половина на 2024 г. (2.5 млрд. евро). Увеличението на нетните продажби на валута от БНБ на търговските банки до голяма степен отразява търсенето на валута (предимно евро) от страна на крайните клиенти на банките – физически и юридически лица.

Основната част от нетната продажба на валута от търговските банки на крайните клиенти бе насочена към фирмите, при които тя възлезе на 3.1 млрд. евро за първите шест месеца на годината (2.8 млрд. лв. през периода юли – декември 2024 г.), докато за същия период домакинствата са били нетен купувач на валута от банките в размер на 1.1 млрд. евро (при нетни покупки от домакинствата в размер на 0.4 млрд. лв. през втората половина на 2024 г.). Увеличение на нетните продажби на валута беше отчетено и при търговията на БНБ с клиенти на каса.

Определящо значение за тенденцията към нарастване на нетните продажби на валутния пазар имаше предварителното превалутиране на свободни парични наличности от левове в евро от страна на фирмите и домакинствата с оглед на перспективата за присъединяване на България към еврозоната от началото на 2026 г. Това повлия за значителното забавяне на растежа на парите в обращение, които в края на юни отчетоха спад от 0.3% на годишна база (при годишен растеж от 5.5% в края на 2024 г.), посочват от банката.