На 1 май преди 54 години в района на Враца се случва едно от най-мащабните наводнения в най-новата ни история. 

След пробив в стената на хвостохранилище във Врачанския балкан за 20 минути 500 000 тона вода, метални и скални отпадъци заливат село Згориград и голяма част от града. Почти мигновено са разрушени мостове и стотици постройки, сред които 153 къщи. 

Официално признатите жертви са 96 души, но и до днес се смята, че броят им е в пъти по-голям заради безследното изчезване на много хора. 

В пресата бедствието се отразява пестеливо с единствен акцент - всеобщата държавна мобилизация за пълно възстановяване на района и изплащане на милиони левове за пострадалите и нови домове. 

Въпреки мълчанието за причините още тогава е ясно, че трагедията е причинена от безстопанствено отношение. Зад спуснатата информационна завеса прибързано се дават четири осъдителни присъди, които обаче остават на най-ниско ниво, припомня БНР. 

В засегнатото село Згориград и до днес споменът за опустошението, което променя съдбата на поколения, е активен - и за преживелите трагедията, и за родените след нея. 

Ето и част от спомените на местните хора: 

„Иде отгоре някаква вълнá, ама страхотна, и гърми. Къщата пада, преди вълнáта да я докосне. Всичко кал, тиня, сива. Само едни писъци“.

„Преди да стане тая работа, седмица валеше дъжд, не спираше. И казаха, че някаква подпочвена вода е подкопала стената. Тя не беше много сериозна стена. Нямаше бетон, направо от пясък, отвън се слагаха камъни и се садяха люляци. Мои вуйчо и чичо работеха на язовира и се обадили на директора, и му казали, че става лошо и водата ще откъсне язовира. Той им казал, мълчете, правете каквото правите, ама днес да не е, че ще провалим празника“. 

„Когато се обърнах нагоре, всичко се захлупи, от моста изхвръкна 15-метрова вълнá. И то не е баш вода, а нещо като лáва. Една ударна вълнá, която отива надолу, удря на зиг-заг и събаря всичко. Цели семейства си заминаха. С хеликоптери започнаха да издирват труповете“.