Антон Антонов

Съединението, или Първата Крачка, е направена на 6 септември 1885  г.

Още през 1880 г., две години след Освобождението на България, младият български парламент е бил поле на словесни битки, а едва сформираните политически партии – в не по-малко антагонистични разпри от днешните.
Тогава, в границите на България е попадала само северната част от страната, т. нар. Княжество България. В парламента са разисквали, какво да бъде изобразено върху първите монети на новата държава. Споровете били доста бурни, а предложенията много. Целта обаче е била една - българите нямали никаква идея, да се отказват от обединение, въпреки клаузите на Берлинския договор, който разделил България на 5 части.
Така на първите монети били изобразени: рози, символизиращи Княжество България, житни класове, напомнящи за Източна Румелия, и лаврови клонки, характерни за климата на Македония.
Приело се, предложението на Стефан Стамболов – върху монетите да пише: „Съединението прави силата“! Или, един пример затова, как политиците би трябвало да бъдат единни, когато става въпрос за защита на националните интереси.
В далечната 1880 г., и то - 5 години преди Съединението, още прохождащите политици го доказват на практика. А днешните, макар и трупали опит, вече втори век – далеч не могат да се похвалят с единомислие и посока напред...

Обявяването на Независимостта на България, или Втората крачка, е направена на 22 септември 1908 г.

На 22 септември 2019 г. се навършват 111 години от провъзгласяването на Независимостта на България. Цели 45 години, това събитие беше неоснователно подценявано, а то има огромно значение. От една страна тогава, се слага финалната точка на национално-освободителните борби на българския народ против петвековното османско владичество и от друга, е база и символ на самостоятелността на държавата.
Руско-турската война, независимо от двупосочните си цели, донесе Освобождението на България. Но последвалия след това Берлински договор, постави Българското княжество под суверенитета на Високата порта. Във вътрешен план този акт нямаше кой знае какви особени последици, тъй като развитието на политическия живот вървеше съобразно принципите, вградени в  Търновската конституция от 1879 година.
Във външнополитически план обаче, присъствието на „княжеството“, беше неглижирано. Дипломатическите представители на България, бяха с най-ниския статус, според  дипломатическа йерархия.
С този категоричен и смел Акт на 22 септември 1908 г., България се откъсна от орбитата на Османската империя и се самопровъзгласи за Независима! Обявяването на Независимостта, вече 111 години е най-сериозният Акт на еманципация на българщината и българската държавност в новата ни история! Българският „Лев“тогава, гордо разтърсва глава!
С оглед, историческата традиция България се връща тогава, към ранга на българската държава от епохата преди падането под османска власт, обявявайки се за царство, а на главата на нейния владетел, княз Фердинанд, е сложена царска корона… И до тук, с полезното действие и погледът напред!

Духовното освобождаване от робското мислене на българина, или Третата крачка, още не е направена…..

После, след 66 години свободна и 36 години независима държава, Царство България… Изведнъж, отново „освободителят,“ реши да ни „освобождава“, без да ни пита! На 9-и септември 1944 , обявявайки война и нахлувайки в суверенната ни държава… Доста унизителен миг, от нашата най-нова история… И така, цели 45 години, реална – не свобода! Или, живот на българите в лагер, ограден с мрежи и пазен от автомати и кучета, какъвто не е бил и в турското „робство“…
И отново, през 1989, от вън, ни подариха „свободата“, независимо от разигралия се „цирк“ на 10 ноември… Свобода, която вече 30 години, се чудим, какво да я правим…
Или финално, българите, които живеят днес, техните партии и политици, държавниците, които избират - те, са длъжници пред децата си, техните деца и бъдните поколения. И към онези ясновидците, през 1908 г.! Или, дошло е време, да направим Крачката, към окончателната си Еманципация, от Миналото! 
И през този месец септември 2019, месец на годишнини и национални празници, българите отново са разделени и разкрачени от минали спомени – 6-и септември, 9-и септември, 22-и септември и днешната действителност… 
А, позата „Разкрач“, както е известно, не води за никъде и напред!  Единствено, реализирането на „стамболовата“ идея „Съединението прави Силата“, може да ни изведе на светлия Път към Бъдещето – нас, българите и  европейците, но Заедно! Посоката е Напред, а не назад, но с прагматично действие, а не с чакане – отново, някой от някъде…

Или, Време е да потърсим, „по-добрия“, другият начин – да не правим същото, а нещо качествено различно, ново…

Преди 37 години, американският фантаст Клифърд Саймък пише, „че ще бъдем благословени, ако ни връхлети катастрофално събитие, което ще причини промяна на мисленето ни, и ще ни принуди да търсим друг начин на живот. Ние тичаме в задънена улица, нещо повече, ние се търкаляме стремително към пълен крах. Когато стигнем края, ще тръгнем да се измъкваме. После ще запълзим назад, по тази задънена улица и ще се питаме дали няма по-добър начин да правим същото...преди да се сгромолясаме на дъното, трябва да спрем веднага, и да си зададем този въпрос”(„Търсачи на Светове”).