Александър Йорданов

Тодор Живков, мърляч на българското слово, произнесe през безсмисления си живот много простотии. Ръсеше ги щедро, без да се замисля, защото мразеше да мисли. Като се започне от култовото: „Тази година - завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!“ и се стигне до цинизма на: „Времето е ваше, но всичко друго е наше!“, последвано от още по-циничното: „Може да решава тоя, който има пари, бе!”
Според българското законодателство Живков е ръководил "престъпен режим" и е бил начело на "престъпна организация". Законът, който твърди това, е от 2000 г. и вече 

19 години никоя партия не смее да го отмени

Тодор Живков е роден на днешния ден през 1911 г. По професия е печатарски работник. Според редица косвени данни преди 9-ти септември е сътрудничил на полицията. С това се обяснява например факта, че когато през лятото на 1931 г., вече като член на младежката организация на БКП, е арестуван, по "неясни причини" е освободен без да бъде съден. Това "упражнение" се повтаря многократно. Задържан е за антиобществени и неразрешени от закона прояви, и пускан без никакви последствия от същата власт, която той и другарите му наричат "фашистка". Близко до ума е, че е бил

 "слушалка" на полицията, т.е. доносник

 След 9-ти септември заедно с доверения си приятел Мирчо Спасов - убиец, пред когото бледнее Че Гевара, прочистват следите за себе си в полицейските архиви. А това, което двамата не успяват да прочистят, "братушките" го отнасят в Москва. И то още е там. Но това е по-малкото зло. 
По-голямото е, че Живков и Спасов, както и другарите им, избиват хиляди български граждани. Как е ставало това ли? Хвали се сам Спасов. Ставало е като той е докладвал на Живков списъка с "лицата" и бъдещия държавен глава на Народна република България му е отвръщал с намигване: 

"да, разстреляйте ги!"

Според Мирчо Спасов: „Партията разпореди преди „Народния съд” да се поизчистят, колкото се може повече врагове”. Защото „после с присъдите става бавно.” И така всяка нощ по нареждане на Живков невинни българи са откарвали към Радомирско – местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там ги „опушквали” и набързо заравяли в нивите. „Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет души на камион” – признава Спасов. И пресмята: „това ще е някъде десет хиляди”. А след полунощ този изверг е докладвал на началника си Тодор Живков:
„Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, ...но нали някой трябваше да я свърши.”
Не случайно преди да се самоубие през 1991 г. "партизанският поет" Веселин Андреев написа: „Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия... Проклет да е Живков! И живковистите!”.
Това проклетисване от страна на комунист към комунисти е показателно. То говори, че те не само мразят останалите хора и особено българите, но и се мразят помежду си.

През 1954 г. Тодор Живков става първи секретар на ЦК на БКП, а през 1962 г.и министър-председател. И само за няколко години довежда България до пълен банкрут, до неплатежоспособност. Нещо повече. През февруари 1959 г. държавният златен резерв от 20,1 тона злато е изнесен тайно с влакова композиция в СССР. През 1963 г. Живков предлага България да се заличи като държава и да стане 16-та република на Съветския съюз. На заседанието на ръкоодството на БКП, където се взема решение по този въпрос Живков заявява:
„Ние няма да правим сливане със СССР от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”
Като всички циници и простаци, убийци и национални предатели, Тодор Живков не понася и най-малката критика. Затова и когато научава, че български писател го критикува и то от "омразния Запад", нарежда:

 смърт, смърт, смърт!

 И на днешния ден през 1978 г. Държавна сигурност организира убийството на големия писател и публицист Георги Марков. Денят не е избран случайно. Убийството е подарък за рождения ден на диктатора Живков.
Обзема ме свирепо настроение. В ден на траур, на 2 юли 1971 г., когато цяла България скърбеше прощавайки се с двама от най-талантливите български спортисти – Георги Аспарухов и Никола Котков, правешкият празноглавец се оказва „разтревожен“ от факта, че на погребението им са се стекли „над 150 000 души“. И че то е станало „в часа, когато се погребваха съветските космонавти“. И следват непостижимите по своята нелепост, думи на Живков:
„Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? ...няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига“.
В това изказване е целият Живков – арогантен и 

циничен, слуга на Кремъл до мозъка на костите си

 В куфалницата му народната почит към двама българи е „огорчение” на „съветските хора”!?
Когато на 10 ноември 1989 г., по нареждане от Москва, Живков бе освободен от поста на генерален секретар на БКП той гледаше като препариран своите "другари". По телевизията тогава видяхме един шушумигав човечец, който сякаш не разбираше какво се случва. Казват, че му били дали медикаменти за да приеме по "безболезнено" новината. Но това, което не знам, наистина не знам. Но със сигурност знам, защото 30 години го виждам с очите си, че Живковата партия не се е променила, че социалистите се кланят на паметника на Живков в Правец като аборигени пред култово светилище.
Затова и на 7 септември мога да кажа само едно: никога БСП на власт! Независимо дали тази партия се крие под полата на Корнелия Нинова или на Мая Манолова.