Точно преди 104 години, след края на Първата световна война, по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., България губи без битка 1 545 кв. км изконни земи.

Между 6 и 8 ноември 1920 година сръбските войски окупират Царибродска, Босилеградска и Струмишка области. 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула са разсечени от т.нар. „черна граница“ и остават в пределите на днешна Сърбия. Буквално се разделят къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства. Разбити са 64 509 човешки съдби.

Дните на сръбската инвазия, без окончателното решение на международната комисия, определящо военностратегическа граница с България, не са случайно избрани. Те съвпадат с разгрома на Сърбия при Сливница през 1885 г. в Сръбско-българската война, в която българските капитани побеждават сръбските генерали.

В памет на събитията отпреди век 8 ноември е обявен за Ден на Западните български покрайнини.

Днес в Сърбия като българи се определят 12 918 души - според данните от преброяването, проведено през 2022 г. 

"Това е един символичен ден, защото историята с Деня на Западните покрайнини започва от 1885 г., когато на полетата край Сливница българската армия обръща хода на войната между Сърбия и България и нанася много тежко поражение, с което се поставя началото на защитата на каузата на съединението и независимостта на българската държавност. На 6 срещу 7 ноември 1920 г. сръбската армия навлиза в Цариброд и в Босилеград", разказа проф. Лозан Митев, който е и член на гражданския комитет "Западни покрайнини".  

По думите му населението в Западните покрайнини е от хора, които изконно са се чувствали българи и са българи.

"Сръбската колонизационна политика е класическа. Превръщането на това население от българско в сръбско става със зашеметяваща сила. Българският език е бил забраняван и преследван. Голяма част от нашите сънародници eмигрират", каза проф. Митев в студиото на "България сутрин".

Той посочи, че в онези времена България не е имала абсолютно никакви сили за поставянето на въпроса за отпадане на "черната граница", която, според него, е "като пропаст".

"В идеологията на тогавашното управление националната кауза е конкурентна, тя е преследвана и унищожена. Иван Гьошев е заловен 1944 г. от българското правителство и е предаден в Белград. Тази изкуствено налагана омраза, нейните отровни корени ги виждаме и днес. Съзнанието на нашето общество е откъснато от нашите сънародници", коментира проф. Митев в ефира на Bulgaria ON AIR.

На въпрос как може да преодолеем тази пропаст със Западните балкани, той отговори, че нашата кауза в Западните покрайнини е към своя край, тъй като за разлика от България, сръбската държавна система преследва една и съща политика - превръщането на българи в сърби или депортация. По думите му в момента в цяла Сърбия има 12 800 българи.