Христо Христов, desebg.com

Падението на някои лица, които по лошо стечение за демократичната общност в България, се упражняват на гърба ни да бъдат „политици“ в съдбовни за Европа и света моменти, продължава със страшна сила от началото на войната на Путин в независима Украйна.

На фона на трагедията, предизвикана от руския агресор, която ще реши и бъдещето на Европа и на фона на огромната всекидневна солидарност към Украйна от страните от Европейския съюз, а и извън него, в България се разиграва мини политическа драма.

В Троянския кон на Кремъл лимонките взеха да гърмят една след друга

И това е така, защото с войната на Путин срещу Украйна в България – отдавна известна като Троянския кон на Москва в НАТО и ЕС – взеха да гърмят една по една лимонките, с които страната ни е тласкана да бъде поставена извън общата европейска и натовска коалиция.

Стефан Янев, който до днес беше министър на отбраната в кабинета Петков на четворната коалиция, се оказа толкова важна персона, че се превърна в първия освободен министър след 1989 г., за който се организира специален митинг-подкрепа пред Министерски съвет в навечерието на поисканата му от премиера Кирил Петков оставка.

Чудо на чудесата! Как не сме знаели какъв златен, незаменим човек имаме сред пенсионираните военни, уж преминали през натовски обучения в своята професионална кариера, а точно когато трябва България да е единна с останалите страни в алианса, се цепят по шефовете и повтарят като папагали тезите на самозабравилия се Путин.

Същият този „незаменим“ Стефан Янев преди това се противопостави категорично на изпращане на контингент на НАТО в България, а след това не се поколеба да демонстрира на всички колко е добър в цитирането на Путин.

Янев, който до момента беше известен като протеже на Румен Радев, иска де се придържаме и днес към васалната комунистическа практика, налагана от БКП близо половин век в България – да бъдем наведени, послушни и винаги с господарите от Кремъл. Само дето не е уцелил времето.

Неговата роля не е докрай изиграна. Сега го спрягат като „лидер“ на бъдещ ляв проект, зад който ще стои началникът му Радев. С какви пари се правят такива проекти няма да питаме. То е ясно.

Румен Радев в защита на протежето си

Неговият началник Румен Радев е ясен с проруската си позиция (и с навика да не стои по-високо от Путин, когато се срещат) за окупацията на Крим, а в вчера побърза да излезе със специално съобщение, с което на практика защити своето протеже, за което вече премиерът бе казал, че ще му поиска оставката.

Уж от една страна нямало пряка опасност за България от войната на Путин в Украйна, а от друга страна смяната на военния министър в такъв момент била „риск“, твърди Радев, очевидно болезнено наранен от загубата на един от министрите си в кабинета (другите двама са Рашков и Генчовска в МВР и МВнР).

Но лицемерието и двуличното гърчене на Радев нямат край. В първия ден на войната той най-брутално се изхвърли, че „очевидно тази война ще бъде спечелена от Русия“, а на шестия ден сътрудниците, които му пишат речите, вкараха в обръщение друга песен, че „сегашното братоубийство е особено болезнено за нас, българите“. Няма думата „война“, но непредизвикано нападение на Путин срещу Украйна вече е представена като „братоубийство“.

По-голямо лицемерие от това здраве му кажи!

БКП/БСП извива ръцете на премиера

Бившата комунистическа партия, която преди 32 години се преименува на социалистическа пък реши да рекетира премиера Петков в последния момент, за да не бъде назначен на мястото на Янев за министър Тодор Тагарев – уволнен от него изявен военен и ясно пронатовски ориентиран експерт.

Рекетът е ясен – БСП ще напусне коалицията, ако Тагарев бъде избран. Кой натиска копчето на тази антибългарската партия е повече от ясно. В миналото тя е била секция на Коминтерна, след 9 септември 1944 г. два пъти предлага на Москва да се слеем като 16 република в СССР, а днес продължава да е сателит на господаря в Кремъл.

Сега, вероятно Петков се е замислил с кого точно е влязъл в коалиция, макар да бе публично многократно предупреждаван за истинската същност на БСП, известна през последните 30 години с корупцията и погромите, които произвежда, когато е в управлението на страната.

Така наречените социалисти гласуваха срещу санкциите за режима на Путин в парламента при приемането на декларацията на Народното събрание след военната инвазия – недвусмислен знак кого подкрепят и че на практика се самоизключват от общата позиция на ЕС и НАТО.

Историята няма да им прости

Преди броени дни, в деня на годишнината от обесването на Апостола, авторите на речите на президента Румен Радев му вкара в устата думите:

„Историята няма да прости, ако не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „всичко се състои в нашите задружни сили и против тях не може противостоя и най-силната стихия.“

Е, по ирония на съдбата, Европа, а и светът, е изправена пред най-ужасната опасност от десетилетия насам, забъркана от руския диктатор Путин.

С какво настоящият президент показа досега, че работи за „нашите задружни усилия“? С нищо. Напротив – той и сега е източник на разединение.

И къде в крайна сметка ще се наредят лица като Радев и Янев, като Нинова и пропутинския Копейкин, когато рухне режима на Путин?

На страната на световна демократична общност, обединена срещу руското безумие, или на страната на злото? Историята никога не е прощавала на дребните и продажни душици.