„Руснаците са наши славянски братя“ е често срещан лозунг в България, но войната в Украйна подлага на изпитание широко разпространените русофилски настроения, констатира в свой анализ агенция Франс прес.

"Ние сме тук, за да докажем, че в България има не само путинофили", каза 43-годишният IT експерт Станимир Ганев пред АФП на неотдавнашния проукраински марш в столицата София. Участничката в протеста Мария Костадинова, 23-годишна докторантка, каза, че "защитаването на Украйна е избор на цивилизация", която изравнява България с други западни държави. Шествието в София привлече хиляди, докато България, която е член на ЕС и НАТО с исторически тесни връзки с Русия, се бори със своята идентичност.

"Митологията на братството"

За разлика от повечето други европейски страни, редовните проруски митинги се провеждат успоредно с проукраински събирания, което води до сблъсъци близо до паметник на съветската армия от комунистическата епоха в София, като и двата лагера се наричат един друг „фашисти“. На един такъв проруски митинг учителката Галина Стоянова каза, че изображенията на зверства в Украйна са "холивудска продукция".

54-годишният мъж описва руснаците като "два пъти освободители", които "жертват себе си през 1878 г.", за да сложат край на османското господство в България, и след това "освобождават България от фашизма през 1944 г.". В социалните медии също десетки хиляди интернет потребители страстно следват проруски групи и акаунти. Активността в тези групи нарасна след инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари, според службата Fact Check на агенция Франс прес, която оттогава е посветила 85 процента от статиите си на развенчаване на фалшива информация, оправдаваща войната или очерняща украински бежанци.

Проучване на YouGov, проведено в 16 страни от ЕС и Обединеното кралство през април, показа, че 44% от българите възприемат НАТО отговорна за войната в Украйна – това е най-високият показател сред всички анкетирани страни. „България се различава от другите страни от бившия комунистически блок“, в които съветската епоха остави горчиви спомени, каза ученият и политолог от Оксфордския университет Димитър Бечев. „Българските исторически книги се фокусират върху освободителната война от 1877-78 г. и подхранват митологията за братството“ с Русия, добави той. Дори след края на комунистическия режим през 1989 г. "културните, политически и обществени връзки" между двете продължаващи страни, каза той.

Повечето българи на средна възраст са учили руски в училище, разбират езика, а някои редовно следят новините в руските медии. Проруските настроения също са силни в част от политическата класа на балканската нация. Социалистическата партия, която поддържа тесни връзки с Москва, заплаши да напусне управляващата коалиция, ако одобри изпращането на каквато и да е военна помощ за Украйна. Против подобен ход се обяви и президентът Румен Радев, но за такъв ход се застъпва силно проевропейския премиер Кирил Петков, избран миналата година заради антикорупционната си платформа.

"Депутинизирайте България"

Войната в Украйна предизвика промяна в нагласите за някои. Войната "разрушава някои баланси, заложени в общественото мнение", установи Българският изследователски институт "Алфа" в наскорошно проучване.

„Много от тези, които все още обичат Русия, сега изразяват негативно отношение към президента Владимир Путин“, се казва в него. Популярността на Путин спадна до 32% в първите дни на войната през февруари и беше само 25% през април - спад от 58% през март 2020 г.

Дясната партия "Демократична България" настоя в декларация до парламента миналата седмица България да се "депутинизира". Петков тази седмица обеща да ограничи "външното влияние върху България и по-точно влиянието от Русия". Най-бедната страна в Европейския съюз отдавна залага на руския внос и инвестиции, особено на газ, който Москва спря миналия месец.

Документален филм от 2021 г. за окупацията на България от съветската армия след Втората световна война също набра популярност. Обществените телевизии и кината го прожектираха, докато десетки хиляди го гледаха онлайн през последните седмици. „Войната в Украйна осигури мрачна реклама на нашия филм“, каза режисьорът Светослав Овчаров по време на прожекцията.

Документалният филм е базиран на архиви, които бяха отворени за обществеността и показаха зверствата, извършени от Червената армия в България. Академик Тодор Габаров каза пред АФП на прожекцията, че документалният филм "отваря очите". Разходите за издръжката на армията "съсипват" България в годините след 1944 г., допълни сценаристката и историчка Евелина Келбечева. Тя от години се стреми да развенчае някои „упорити митове“ за ролята на Русия в миналото на България и иска реформа на училищните учебни програми по история, цитира коментара на АФП БГНЕС.