Веселин Стойнев, Дойче Веле

Едва ли България е изглеждала толкова жалко и унизително след 1989 година, както при посещението на украинския външен министър Дмитро Кулеба. Сякаш той беше огледало, в което страна ни се огледа страхлива, неадекватна, глупава и провинциална.

На президента Радев, който издигна тезата за помирението между братята украинци и руснаци, министърът трябваше да напомни за братята Каин и Авел, а в парламента да обясни, че не можеш да си брат с убиец. И че е хубаво да имаш каски и жилетки (които трябваше да пращаме само на цивилни, според предишна „братска“ глупост на българския президент), но че без оръжие в ръка украинските защитници просто могат да си умрат със защитна екипировка.

Българската външна министърка Теодора Генчовска пък си беше облякла защитното оправдание, че сме малка страна, без дори да е научила натовската география – например, че по население сме колкото Литва, Латвия и Естония, взети заедно, а по територия – колкото две от тях. Или че територията ни е два пъти и половина по-голяма от тази на Дания, а населението – близо с милион отгоре. Тези по-малки и от мъничка уж България страни пращат оръжие на Украйна.

Време е за принципна позиция

Председателката на парламентарната външна комисия Венцислава Любенова пък предварително реши да неглижира тридневната визита на Кулеба, като я нарече „протоколно посещение“. Сякаш външният министър на воюваща държава си няма друга работа, освен три дни да се шляе по софийските кабинети. Опитите му да получи ясен отговор от отговорните тук фактори се оказаха неуспешни и го принудиха извън всякакъв протокол да каже в прав текст: „Скъпи българи, животът е труден, но не може непрекъснато да сте по средата, трябва да вземете страна и то страната на истината”.

А истината за нас е, че имаме тежък дефицит на лидерство. Вече два месеца от началото на руската инвазия България затъва все повече в простия въпрос за пращането на оръжие на Украйна. Положението в управляващата коалиция е доведено до трагикомичен път без изход. Червена линия от БСП – „против“ оръжието, червена линия от „Демократична България“ – „за“ оръжието. Шега или не, но две червени линии значи положителен тест за Ковид или положителен тест за бременност. Като и в двата случая това предполага продължителна неработоспособност.

Премиерът Петков си е поставил задачата като един Лобачевски да събере тези успоредни линии. В Евклидовата политическа геометрия обаче събирането им означава единствено да дадем оръжие и на Украйна, и на Русия. Разбира се, има и „диалектически“ вариант – да пратим фойерверки за края на войната, с опцията да се наредим на страната на победителя, който и да е той.

Ултиматум, но не съвсем

Но и да загърбим шегата, остава тъгата. Позицията на „Демократична България“ е принципна от самото начало, като нетърпението на избирателите ѝ след визитата на Кулеба се усили до краен предел и лидерите ѝ трябваше да обявят с половин уста ултиматум за напускане на коалицията. Който веднага бе понижен до не-ултиматум, чрез думите на Атанас Атанасов: „ще бъдем твърди, без да сваляме правителството“.

Позицията на БСП също е последователна, мотивирана от сантиментално русофилство и страх от собствената сянка. А страхът на Корнелия Нинова е стопилият се и без това електорат да не се прелее към Стефан Янев и Костадин Костадинов.

„Има такъв народ“ започва да заема колеблива позиция, и въпреки че лидерът ѝ Слави Трифонов даде онлайн указания на депутатите си да подкрепят оръжието за Украйна, реакциите на феновете му в социалните мрежи са раздвоени.