"В Република Северна Македония предстоят избори и за съжаление част от политическия елит използва темата за България за печелене на няколко процента отгоре. Но това е изключително вредно за самата държава, защото независимо кой спечели тези избори и кой стане министър-председател, той първо ще трябва да изпълнява Договора ни за добросъседство и второ – да работи с нас, а това трудно ще се случи, когато е създал такава атмосфера на омраза и на лъжа, в която са живеели десетилетия наред гражданите на бивша Югославия". Това заяви евродепутатът Андрей Ковачев пред "Фокус". 

"Първоизточникът на проблема е налагането на македонската етническа идентичност след края на Втората световна война с много насилие и терор. И след това с постоянство в преподаването на фалшифицирана история. Това е нещото, което трябва да бъде преодоляно по пътя на европейската интеграция. И това е и, за което призоваваме ние – тази тема да не се използва за предизборната кампания и да се насажда омраза, както и да се повтаря ужасяващата терминология от времето на Тито – за бугаро бугараши, бугарофили, предавници или предатели на македонската идентичност, фашисти и какви ли не ужасни неща, които десетилетия са били налагани като норма в Титова Югославия. Няма как да продължат по пътя на европейската интеграция с тази терминология и фалшификация. България винаги е подкрепяла, подкрепя и ще подкрепя интеграцията на своите най-близки съседи и сънародници в Европейския съюз", каза още Ковачев. 

"Нека да не забравяме, че ние първи ратифицирахме Договора за присъединяване на Република Северна Македония към НАТО, за да може нашият съсед да бъде част от общото ни геополитическо пространство и да не бъде заложник на интересите на други сили в света – било то Русия, Китай или Сърбия, за които знаем от историята, че винаги са се опитвали да имат огромно влияние. Това трябва да бъде преодоляно по пътя на европейската интеграция. Да го направим заедно, базирано и основано на истината, обединени около общ прочит на историческите факти, както е записано в Договора. В него много ясно се казва, че не става въпрос за интерпретации на един или друг професор, а трябва да е базирано само на различните спомени, писма и факти от съответната епоха – било то от Средновековието, от 19. век или началото на 20.век. Съответно как са се чувствали възрожденците, революционерите, воеводите, какво е било по характер Илинденско-Преображенското въстание. Всички тези факти трябва да са базирани само и единствено на автентичните източници от съответната епоха, а не на преразказа на някой професор от 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век", коментира Андрей Ковачев.