„Не изпитвам злоба и инат нито към бившите управляващи, нито към нито един представител на политическата класа в България. Идвам от друга среда, не съм бил до момента въвлечен в политическите дискусии тук. Много полуистини и дори откровени лъжи се казват и тази атмосфера на постоянни манипулации не помага на обществото“, заяви пред БНР вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов в отговор на коментари от страна на предишните управляващи от ГЕРБ. 

„Нито една страна не е получила парите си по нейния план за възстановяване. Няколко такива плана са одобрени“, каза Атанас Пеканов.

„Бившите управляващи имаха възможност да подадат техния план, за който имаха 9 месеца да работят. Аз не съм коментирал защо те решиха да не го правят, но решиха да не поемат тази отговорност.“

„Парите по никакъв начин не са застрашени. Абсолютно невярно е, че Гърция е получила техните пари, нито пък, че се къпе в пари“, изтъкна вицепремиерът. По думите му тази година както Гърция, така и България ще получат 13% от полагащата се сума.

Пеканов заяви, че в момента служебният кабинет се опитва да спаси Плана за възстановяване или поне да подобри частите, които са незадоволителни.

„По около половината от проектите има подобрение. Тази седмица ще бъде готова цялостната визия. В края на юли ние искаме да сме готови с нашите подобрения. При подаване през юли, парите ще дойдат най-рано през септември, а при по-късно подаване – някъде през октомври“, увери вицепремиерът.

„Не правим абсолютна ревизия. Задържаме някои от проектите, които смятаме, че са важни, но надграждаме други, вкарваме нови планове и махаме неща, за които смятаме, че не са били употребени или зададени по най-добрия начин“, коментира Атанас Пеканов.

Съпоставяйки ресурса по Плана за възстановяване с ресурса на многогодишната финансова рамка на ЕС, вицепремиерът изтъкна, че важни приоритети винаги могат да бъдат вместени и в оперативните програми. По думите му са били получени много смислени проекти, но няма техническо време те да бъдат включени в Плана за възстановяване. Именно затова трябва да се мисли да се финансират по други пера и компоненти.

Пеканов открои като важен дисциплиниращия ефект на Плана за възстановяване, заради изискването за определени реформи срещу получаването на средства.

Като сериозен проблем той определи разпределението на евросредствата между столицата и отделните региони на страната. Пет региона на страната са сред най-бедните в Европа, въпреки това София, която не е сред тях, продължава да взема голям ресурс от общия ресурс на страната, което според Пеканов не е устойчив модел.

„София, която се развива относително добре, не би трябвало да взема несъразмерна част от тези средства“, смята Атанас Пеканов.

„Всички за момента предвидени средства по Плана са грантова част – ЕК ще изтегли заем, а на нас ще даде средства, които ние няма да връщаме“, разясни той.

„Ние получаваме средствата, след което решаваме по какъв начин те да стигнат до бизнеса, крайните бенефициенти и т.н. Голяма част от тях също ще стигнат като грантове, но някаква част ще стигнат като кредити.“

13% е префинансирането, което страната ни ще получи тази година седмици след одобряването на националния ни план.

„Всичко друго ще идва, след като покажем, че нещата, които сме обещали, наистина са се случили. Всичко трябва да бъде доказано, че се е случило и едва тогава ще можем да получим парите. Това е правилен подход", уточни Пеканов.

Атанас Пеканов изрази мнение, че някои институции и министерства не са достатъчно подготвени, защото с години не е граден капацитет те да могат да правят важни интервенции в икономиката.

„С пандемията България се справи по възможно най-лошия начин, имаме едни от най-лошите индикатори в целия свят“, коментира още Атанас Пеканов.