Момчил Дойчев 

На днешната дата преди 152 години бе официално призната създадената 10 години по-рано на "Българския Великден" независима Българска екзархия. Султанският ферман за признаване на тази автономна българска институция е следствие от нещо нечувано дотогава в Османската империя - проведен референдум за самоопределение на християнското население в европейската част на Империята. Съгласно приетите разпоредби, ако две трети от населението в европейските епархии се самоопределя като българско, тези епархии преминават към Българската екзархия. По този начин към тази българска духовна държава се присъединява населението на цяла Добруджа, Мизия, Долна Мизия/Нишкия и Софийски санджак/, Тракия и Македония без техните най-южни и крайморски епархии на Черно и Бяло море. По този начин се очертават най-справедливите и международно признати от всички Велики сили граници на Целокупна България.

Българската екзархия е първото велико наше собствено национално историческо завоевание. Това е наше собствено велико дело – нашата българска духовна държава – както я определя руския академик българофил Дмитрий Лихачов. Тя е осъществена с много труд и жертви. Българският духовен елит се противопоставя както на Вселенската, на практика гръцка патриаршия, така и с подкрепящата я Руска империя. Границите на тази формирана по напълно демократичен начин България от Тулча до Охрид и от Ниш до Лозенград са толкова неоспорими, че духовната автономия на българите в Мизия, българска Тракия и Македония са припознати на Цариградската посланическа конференция 1876/1877 г. от всички Велики сили и като граници на двете български политически автономни области, които султанът се задължава да създаде. 

Цариградската посланическа конференция от 1876/1877 г. очертава границите на двете автономни български области с преобладаващо българско население.
Границите на Цариградска България обхващат всички признати чисто български територии.  В Цариградска България влизат Северна Добруджа и цялата Нишко-Моравската област /които в Сан Стефано граф Игнатиев харизва на Сърбия и Румъния/. Следователно решенията, взети в Цариград са много по-справедливи и много повече в български интерес, отколкото решенията на прелиминарния мирен протокол, подписан само между двете воюващи империи в Сан Стефано (по случай рождения ден на руския император)!
Малко предистория.

Границите на разпространение на българската народност

не са нещо веднъж и завинаги дадено. Те не са само политически или държавни граници, които ясно разделят народите. В границите на империите, още повече в границите на Османската империя, живеят десетки народи. В европейската част на империята те са така размесени, че народите и етносите много трудно може да бъдат отграничени и разделени. Процесът на формиране на българска нация се натъква и на тази трудност. Все пак е безспорно, че българите живеят основно най-вече в трите исторически области – Мизия, Тракия и Македония. Само че населението в тези области, особено в Североизточна Мизия и Добруджа, по Черноморското и Беломорско крайбрежие, в Южна Тракия, в Родопите, в Южна и Западна Македония, както и в Нишко-Моравската област е смесено. Българите са размесени и живеят заедно с турци, гърци, албанци, власи, евреи, сърби, цигани, арменци, цинцари, власи, татари и други заселени в нашите земи етноси. Освен това процесът на национално изграждане и осъзнаване на българите като отделна нация в сравнение с други народи, най-вече гърци, сърби и румънци е закъснял, а и много по-сложен и труден. И точно в граничните зони със смесено население този процес е заплашен да не се осъществи. Точно там българите най-късно се отделят от рум-миллета, тяхното национално самоосъзнаване за дълго остава флуидно, колебливо и неясно. Българското население освен това е разделено и по верски принцип. Всъщност създаването на Българската екзархия чрез референдум е първата предпоставка за истинско отграничаване на българите от гърците, които заедно са били под духовната власт на Вселенската патриаршия. И точно по това време Вселенската патриаршия вече е подвластна на гръцкия етнофилетизъм и скрито провежда политика и на елинизация на българите, особено на тези, живеещи в зоните със смесено българско, турско и гръцко население – в Тракия и Македония.

За съжаление през 2020 г. нямаше никакво официално и тържествено държавно честване на век и половина Българска екзархия.! И за съжаление това не бе никак случайно... В народната памет това събитие се засенчва от друго честване – датата на рождения ден на Руския император, на която в Сан Стефано се подписва третия поред предварителен протокол за примирие между Руската и Османската империя – документ без никаква международно-правна стойност, който всъщност зачертава тези международно признати граници на България. В този документ, граф Игнатиев като представител на Руската империя отнема от България Северна Добруджа и Нишкия санджак. Северна Добруджа взема за Руската империя, за да я размени по-късно с Румънска Бесарабия, а българите в Нишко предава на Сърбия.
За сметка на това ни се дават територии населени предимно с гърци, турци и албанци, противно на договореното преди това в Цариград, а Смолянско и Родопите на юг от Арда остават в Османската империя. 

За съжаление

сляпото русофилско коленопреклонение

на водещия елит на България изтрива от народната памет по време на съветско-комунистическата диктатура тези забележителни събития, без които просто България нямаше да я има на картата. Трябва да честваме за национален празник датата на един прелиминарен протокол за мир между две империи, оспорващи си владеенето на българските земи и не трябва да имаме нещо чисто българско, постигнато със собствени усилия. Всичко постигнато със собствените ни усилия и борби трябва да е с "братска" руска помощ! 
Колко прав е митрополит Методий Кусев : "...И днес, подир погрома, от овчедушието на сляпо русофилство, като пияни пострадахме, страдаме и още много има да страдаме...."
Цариградската конференция 1876/1877 г. определя границите на двете бъдещи български автономни области в рамките на Османската империя.
Решенията на Цариградската конференция са взети от всички велики сили, а не само от Англия. Русия /българомразецът Игнатиев/ дори повече от Англия иска вертикално разделение на българските земи, защото разглежда Източна България, която е на пътя към Проливите, като бъдеща обезбългарена зона на руско влияние. И в това тя има подкрепата на Австро-Унгария, която пък иска за своя зона на влияние цялата Западна България. Тези граници са всъщност признати граници на България в резултат на плебисцита в Османската империя за очертаване на границите на Българската екзархия. Като при това към България са прибавени неприетите още епархии черноморските градове от Кюстенджа до Китен /населени предимно с гърци/, Източно Косово и Северозападна Македония /населени предимно с албанци/ За български са признати и териториите в Делиормана и Източните Родопи, населени предимно с турци и помаци. Няма как да се реализира изключително вредния Сан-Стефански блян България да получи веднага излаз на Средиземно море, още повече, че в Кавала и Серес има незначително българско малцинство и огромно гръцко мнозинство, ако изключим преобладаващия тогава турски елемент. За сметка на това Лозенград в Източна Тракия и Ниш в Моравия влизат в България. С други думи това са най-благоприятните български граници, независимо, че по империалистически причини Българските области са две. След провала на посланическата конференция в 1877 г., Русия е натоварена от останалите велики сили да изпълни нейните решения по военен път. Само че Русия предварително се договаря и с Англия, и с Австро-Унгария за ревизия на решенията, приети в Цариград. Решават, че е по-изгодно да няма голяма Българска държава, а княжество от Дунав до Стара планина /даже без Варна и София, между другото те влизат в княжеството благодарение на Дизраели!/. 

Вместо да предложи в предварителното примирие в Сан-Стефано една раздута на Юг и осакатена на Североизток и северозапад България, с което да предизвика всички велики сили - които разбират, че този прелиминарен договор превръща България в руска провинция - ако Русия в Сан-Стефано беше посочила границите, приети от всички на конференцията в Константинопол, никой в Европа не би имал морално право да възрази, без да предизвика общественото мнение. Всичко останало са подробности. Но в историята няма ако. 

Методий Кусев е един от малцината, ако не единствен, който описва тревогата си като вижда какво "ни дава" на Юг и Югозапад картата на Сан-Стефано. Един от малцината, който разбира за какво става дума , особено когато руснаците забраняват на българска делегация да присъства на преговорите за истинския мир в Берлин.
Без великото дело на българските духовни водачи, създали и възродили самостоятелна българска църква, не биха били възможни по-късно и борбата за политическа свобода, начело с Левски, нито Априлско въстание, нито Цариградската конференция, на която всъщност Великите сили решават да възстановят автономна България в нейните действителни и вече международно признати етнически граници.