Д-р Любомир Канов

Българският проблем започва не с фактите, които са известни и необорими, а с мъждеещият и неточен спомен за тях в главите на огромното мнозинство наши сънародници. По неизбежност, политиката при тези обстоятелства се превръща в 

презряно занимание,

 защото която и да е изказана истина или честно съждение по някаква тема, бива незабавно затрупана от купчината некомпетентни мнения, толкова характерни за неосведомените и за безпаметните.
 Демографията на невежеството е такава, че зле осведомените и умствено ленивите, които нищо не помнят, не знаят и не се унтересуват, но агресивно изискват от управляващите да им дадат всичко, което им липсва, превръща политическото действие в 

надлъгване между електорат и управляващи

 Последните вече са научили, че никой не помни нищо повече от една седмица и го карат през просото, както дойде. Фактически, при това робско понятие за власт, безпаметните аутсайдери горчиво скърбят и търсят вината у другите, докато изобщо не са разбрали какво са си самосторили със своето гласуване или, още по-лошо, със своето негласуване. Ами, хайде да е хаирлия, както казват нашите сънародници турците! Впрочем, те винаги гласуват, а въпросите на информирания демократичен избор, за тях изглежда се състои само в това да бъдат оставени на мира, за да си дойдат с автобуса от Бурса, да снесат бюлетината в родното си село и след това поживо-поздраво да се завърнат обратно в Анадола. А това също е проблем, но от разреда на онези, които дежурното НПО игнорира или се стреми да представи единствено в хуманитарна плоскост, без да проумее, че преселенията на народите и конфлитните религии, ако не бъдат спрени ще направят нещастни всички. Това са фактите, или по-скоро, онова което би трябвало да се помни и обсъжда.