„Не възприемам, че това църквите да останат затворени за Цветница и Великден би могло да бъде възприемано за еретично. Имаме примери на други православни църкви, които ограничиха достъпа до храмовете си - оставиха единствено свещениците да служат в тях, а призоваха вярващите да останат в своите домове и да следят тези молитвени последования онлайн или чрез видеоконферентни връзки. Това е практика, която спокойно можем да видим и във Вселенската патриаршия, и в Руската църква, това се въведе преди близо месец от Чехословашката православна църква“, каза пред БНР богословът Пламен Иванов.

„Това е отговорност на самото духовенство, но и отговорност на всеки вярващ,  защото в условията на тази пандемия, която е в момента, ние не сме отговорни просто един към друг, само и единствено за себе си, ние сме отговорни към нашите близки, към нашите приятели, към нашето общество“.

„Ние сме виждали обикновено на Великден колко хора се събират около храмовете. Смятам, че това в тази ситуация не трябва да се допуска и че не е необходимо просто един призив на някой митрополит - да каже „Останете си в къщи“. Необходими са по-сериозни мерки, защото нашият народ е в определена степен религиозен. Може и да е битово-религиозен, но той обича точно на тези празници да не се съобразява с нищо, а единствено със своята вяра. Тук е мястото на духовните водачи и да се проявят именно като такива и да призоват хората задължително да си останат по домовете. Не просто да им препоръчат, да ги накарат да останат“, заяви той.

„Църквата започва да се държи като едно голямо, разединено цяло, където всеки казва за неговата си епархия какво да се случва и какво препоръчва. Според мен църквата единно трябва да излезе с едно ясно становище.

Имаме практика в другите поместни православни църкви и би трябвало тази практика да се отнесе и в настоящия момент, в настоящата ситуация, защото тя е кризисна и критична. В крайна сметка важното е да се запази животът и здравето на хората. Много от тези, които редовно посещават богослужения, от тях са в по-напреднала възраст. Би трябвало да могат те да бъдат защитени и да имат подкрепата именно на църквата. Вярата ни пази, но не бива да изкушаваме и Бога. Не бива да се правим на нещо повече! В тази ситуация вярата трябва да ни запази духом, вярата трябва да ни подкрепи, но и ние също трябва да понесем своята отговорност към останалите около нас“, смята той.

„Бог не иска ние да загинем, Бог иска да живеем и това е важното в случая“, коментира богословът.