Боряна Димитрова: ИТН скъсява дистанцията с ГЕРБ-СДС, коалицията на Нинова не успява да вдигне вота

Изследване на „Алфа рисърч“ преди старта на кампанията представи в студиото на Би Ти Ви социологът от Боряна Димитрова.

53.2% са заявили, че ще гласуват със сигурност. По-висока заявка за гласуване. Има два фактора, които ще влияят на активността  – началото на летния сезон и вотът в чужбина. 

Процентът на колебаещите се – това е другата голямо неизвестност. Знакови събития оказват влияние и можем да очакваме ефекта на доминото. 15-18% е делът на хората, които се колебаят или ще вземат по-късно решение.

Основната битка ще е за протестният вот, но поради силната конфронтация ние очакваме да има битка и за по-умерените избиратели, нещо което променя фокуса на кампанията.
Електорални нагласи – спад с 6% за ГЕРБ-СДС, като след санкциите по закона „Магнитски“ отбелязва 2% пункта спад в подкрепата…Твърдите симпатизанти остават силно мобилизирани, но има отлив от периферията. 

ИТН – половин % над резултата от 4 април, скъсява резултата с ГЕРБ-СДС, като една от причините е колебанията сред избирателите за кого да гласуват.

БСП – не успява да вдигне вота – но остава едно предизвикателство, защото не може да изключим мобилизация. Участие на знакови фигури в правителството също може да бъде причина да мобилизира симпатизантите на социалистите.

Демократична Българи отбелязва ръст с 2% , след  поставянето на антикорупционната тема. 

ДПС се нами в интересна ситуация, но запазвам резерви дали от чужбина ще събере толкова висок вотът, за да промени чувствително резултата. 

ИМВ – възможно е да има пивашаване на амплитудата, но това отново зависи от колабаещите се избиратели. 

Останалите политически формации остават под прага от 4% бариера. С други думи 6 са формациите, които реално ще влязат в новия парламент. 

Като интересен социологически процес е изместването на лявото към радикалното ляво, затова част от хората могат да гласуват за тези формации, които попадат в този сектор на лявото.

Оценка за работата на служебния кабинет – 33.1% дават  положителна оценка, малко над 21% отрицателна, останалите респонденти дават противоречиви оценки. Хората определят като позитивното очакването да се разкрие истината за състоянието на държавата. Нехаресването е свързано с назначаването на спорни фигури и липсата на уважение към хората, които биват отстраняването. Защото демокрацията не е само процедури, но и ценности и морал.