Българската политическа памет е наситена с герои, пред които националният дух се прекланя. Хора, заради чиято саможертва и борба България е самостоятелна и свободна държава. 
За свободата на България, много години след Ботев , отново на 1-ви срещу 2-ри юни 1951 г., Втора сливенска чета, възлизаща на 106 души и ръководена от Георги Маринов Стоянов – Търпана, влиза в тежко сражение с 13-хилядна войска съставена от части на МВР и армията на комунистическия режим. В тази битка загиват 40 горяни. Загиват, за 

да защитят свободата, собствеността и честа на окупираната тогава от СССР България
 
Сливенските горяни са най-гордата част от българската антикомунистическа съпротива. Първи в Източна Европа нашите горяни оказват яростна въоръжена съпротива срещу насилствено нахлуващия комунизъм. 
Опитът паметта за тях да бъде заличена издава страха на комунистическата агентура и новите олигарси да не им бъде оспорен контролът над прехода. Горяните доказват, че България не е била раболепно преклонена пред диктата от СССР.
 Споменът за горяните днес ни дава легитимност да се борим за демокрацията си и да не позволим тя да падне жертва отново в ръцете на тези, които я отнеха през 20 век. Българската свобода и демокрация са наша историческа заслуга. Те не са родени в кабинетите на Луканов и Лилов. Не са договорени в ЦК на БКП или ДС. Не са ни подарени от Кремъл. Напротив, заплахата за независимостта ни винаги идва оттам.
 Българската свобода и демокрация са защитени от 

невинната кръв на гордите горяни

 Демократите в България имаме с какво да се гордеем. Имаме историята на горянската съпротива срещу комунизма. Имаме памет и дълг пред тези чисто български герои. 
Днес, когато хибридно се размиват границите на идеологиите, а паметта се заличава удобно от псевдодемократи и наследници на комунистите, споменът за горяните ни дава критерия за добро и зло в политиката. 
Поклон пред героите!