Да оставим „българския народ” за приказките и народните песни, за да не го споменава светът във вицовете

Милен Максимов

Чета отново и отново (а и сам пиша тук таме) за „българския народ”...
"Българският народ" направил това или онова, "българският народ" спасил или неспасил, предал, създал, депортирал, изградил, съборил... 

"Българският народ"

И се питам, що е то? По-точно, кой е той, за кого всъщност става дума? 
Чудя се, като каже днес някой "българският народ", какво разбираме под това...? 
Аз с Джамбазки, с Каракачанов, със Сидеров и Йоло Денев, със Слави Трифонов и Ангел Симов, с Иво Христов и Шаренкова... към един и същ б ъ л г а р с к и _ н а р о д ли се числим? 

И бива ли да бъдем обединявани в едно абстрактно хем отегчаващо вината, хем снемащо всички вини множество?
Струва ми се, че не. 
Затова нека отчитаме и съдим индивидуално за всекиго, според сторено и несторено, а пък „българския народ” да го оставим за приказките и народните песни.
За да не се случи тъй, че един ден светът да го споменава само във вицовете.