...Дойде ли 14 декември, в демократичното пространство за кой ли път припламват остри спорове: „Чухме танковата фраза на Петър Младенов и какво направихме?”, „Трябваше да щурмуваме Народното събрание. Комунистите се бяха подмокрили от страх...”, „Предателят Жельо излъга хората да се приберат по домовете си!”...
Още спорят. Малцина помнят, че в малките улички, излизащи на площада пред Народното събрание, бяха наредени десетки камиони, покрити с черни брезенти. Вътре мълчаливо седяха и чакаха команда два батальона (около хиляда войници) от танковата бригада в Горна баня и от Вътрешни войски. С по два пълнителя бойни патрони...
Не се знае дали Младенов и другите превратаджии щяха 

да заповядат на войската да стреля срещу народа си

 Още тогава, през 1989-а, наследниците на червените главорези знаеха, че няма да им се размине, ако отново пролеят кръв. Знаеха, че не всички офицери са „безрезервно предани на партията и на нейния димитровски ЦК”.

Докато площадите се тресяха от гневни и възторжени митинги, зад бариерите на военните формирования 

неопетнени от престъпления и компромиси

с комунистическия режим командири и щабни офицери водеха най-трудните си операции. Срещу близкото си минало. Срещу себе си. „Накъде след Варшавския договор? Как ще спрем политизирането на личния състав, преди да сме се избили в поделенията? Имаме ли сега национален идеал? Чие е това Отечество и струва ли си да гинем за него, ако утре се наложи?”. Седмици, месеци, години.

„Разни хора с неясни лица
обясняваха нещо, 
обещаваха жива вода,
определяха срещи...”, пееше Милена.

То преход ли бе, да го опишеш...

Някои интелигентно или каруцарски се пропиха. Като „братушките”-руснаци.

Други преминаха в Каскетни войски, взеха си земята в реални граници и заминаха на село да копат.

Трети се застреляха с личното си оръжие.

Четвърти и пети нагазиха в дълбоката вода.

През 2002 г. за военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел бе назначен генерал-майор инж. Съби Иванов Събев, роден в семейството на скромни труженици от с. Желю войвода, Сливенска област. Завършил Военновъздушното училище “Георги Бенковски” в Долна Митрополия, Военната академия “Георги С. Раковски”, Военната академия “Юрий Гагарин” в Русия и Военновъздушния колеж на ВВС на САЩ в гр. Монтгомъри, Алабама. Той е 

първият български офицер,

завършил през 1994 г. този американски генерал-щабен колеж.

По-късно  преминава през курсове за висши офицери в германския военнонаучен център Оберамергау, в центъра “Джордж Маршал” в Гармиш-Партенкирхен и в Колежа по отбрана на НАТО в Рим.

През 2013 г. защитава дисертация по въпросите на военната трансформация.

Преди генералските пагони и научните звания бъдещият военен лидер събира професионализъм във Военновъздушните сили, в 13-ти вертолетен полк, в 10-ти смесен авиационен корпус, в щаба на авиационна ескадрила, авиополк и авиодивизия, в Оперативното управление на ВВС.

После преминава в Генералния щаб на Българската армия. Начело на Главното оперативно управление. После ръководи управление „Планиране на отбраната и въоръжените сили“, прословутото „Джей файф”, лаборатория и поточна линия за нови доктрини, концепции, наръчници и пътеводители за мъчителната военна реформа.

„Днес страната ни се намира в турбулентна среда за сигурност. Изправени сме пред неочаквани рискове и заплахи, включително от хибриден  характер, пред

опити за отклоняването ни от геостратегическия избор,

който страната ни направи в началото на новия век. Руският управляващ елит засилва конфронтацията си със САЩ и европейския свят, позволява си и груби посегателства срещу националната ни сигурност, поставя ултиматуми за оттегляне на новоизградените структури на Алианса в източните съюзни държави, опитва се да ни внуши, че ЕС и НАТО са лош избор за България”, казва във встъпителното си слово кандидатът за вицепрезидент на Република България генерал от резерва Съби Събев на първия митинг в началото на кампанията през 2016 г.

Преди това Събев работи в Центъра за перспективни изследвания на отбраната към Военната академия. Преподава в Нов Български университет. Оглавява Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".

И още, и още.

През 2017 г. става съосновател и член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България.

През военната си кариера ген. Събев работи за изграждането и укрепването на военните способности и структури на ВВС и за реформата на Българската армия, ръководи е разработката на доктринални документи, стратегически прегледи, планове и анализи, включително за участие на военни контингенти в учения и операции на НАТО по опазване на мира. 

Ръководи хода на първия преглед на структурите на Българската армия и изработването на “Актуализиран план 2004”. През 2000 г. командва от българска страна планирането и провеждането на първото съвместно българо-румънско учение по програмата „Партньорство за мир”.

Във Военния комитет на НАТО допринася за първите успешни стъпки във военното интегриране на страната ни в Алианса и участва във вземането на важни съюзни решения за развитието и трансформацията на военните способности на организацията.

Честита 70-годишнина, здраве, щастие и на многая лета, генерале!

Атлантически съвет на България