"Голяма част от българските граждани казват - този политически елит не защитава нашият интерес, поради което отказваме да го легитимираме. Не е просто – отегчих се или понеже са шести поредни избори, няма да гласувам. "Всички са маскари" е клише. Зад "Всички са маскари" се крият множество фактори – това, че не живея по-добре, въпреки всички декларации и обещания, несъответствието между предварителните заявки на политическия елит и последващите действия", каза в интервю за БНР социологът Стефан Георгиев. Той е един от авторите на изследването "Непредставителна демокрация".

"В нашата публичност не се говори толкова много за представеността в политическия процес. По-тесният фокус е кой е гласувал. "Става въпрос за абсолютно критично отношение към начина, по който се произвежда политика у нас и преди всичко резултатите от тази политика", посочи Георгиев.

Георгиев обърна внимание върху гласуващите за малка формация, която не прекрачва бариерата от 4%, което ги прави автоматично непредставени. През годините този дял варира – от 25% до 7%.

"Обикновено когато има нов политически актьор или формация, която успява за първи път да мобилизира и има мобилизационен потенциал, тогава разпръскването сред по-малките формации намалява", уточни той.

"От появата на квадратчето "Не подкрепям никого" до момента се наблюдава възходящ тренд – расте броят на хората, които отиват да посочат точно това, изтъкна социологът, като припомни, че на последните парламентарни избори тази възможност са избрали 109 000 души. Това не е избирателна пасивност и отказ от участие в политическия процес. Това е целенасочен политически акт на немалка част от българските гласоподаватели. Друга група е тази на номинално представените, които гласуват за влизащи в парламента, но реално не се чувстват представени", отчита Стефан Георгиев, който се позовава на данни от изследването.

"Със сигурност въпросът за легитимността е един от най-сериозните, един от най-наболелите. Неволно започваме да приравняваме един или друг етнос с купения и контролиран вот. Една или друга категория от обществото е по-податлива към купуването на вота. Може би това е свързано с крайна бедност, а не с етническа идентификация, коментира Стефан Георгиев.

"По-скоро хората в активна възраст и в по-големите градове са по-добре представени, отколкото хората в малките градове и селата."

Георгиев обобщи, че голяма част от негласуващите смятат, че политиците не работят за тяхното добруване.

"Много голяма част от нашето население, особено по-нискодоходните групи в по-малките населени места, не припознават полза от начина, по който се случва политиката у нас. Поради което много по-често такива хора казват – предпочитам да не легитимирам този политически елит, който играе против моя интерес."