Иван Анчев*

Преди ден заедно с Горан Благоев и Румен Динев внесохме искане до министър-председателя Стефан Янев за демонтиране Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), известен и като паметник на съветската армия. Документът е подписан не само от нас, но и от много други общественици и политици. Тъй като градската организация на БСП вече ни обяви за "фашисти и реставратори", да представя и 

моята позиция,

 защо се захващам с тази трудна задача. 

За мен е липса на всякакво национално себеуважение да продължаваме да търпим паметник (по същество - капище) на окупационна армия с чиято подкрепа е избит цвета на българската нацията. Армия нахлула в България с оръжие срещу българския народ и легитимно българско правителство, без да сме обявявали война. В същото време в София има един-единствен (и то от скоро) паметник на български владетел - визирам паметника на цар Самуил. Не са много паметниците на българските владетели и из страната. 
Моята лична идея за оформяне на бъдещото пространство на което сега се намира МОЧА е да бъде изградена мемориално-скулптурна композиция наречена

 "Обединена България"

 На високия постамент, там където сега се подвизава онзи със шпагина, да бъдат сложени двете фигури от забележителната литография "Съединена България" на Николай Павлович (вж. снимката по-долу). На осемте сега съществуващите постаменти да бъдат издигнати статуи на хан Аспарух (основателят), хан Тервел (защитникът на Европа от арабското нашествие през VIII в.), хан Крум (законотворецът), княз Борис I (покръстителят и покровителят на азбуката), цар Симеон Велики, цар Калоян, цар Иван Асен II и княз Александър Батенберг. 

Надявам се демонтирането на МОЧА и изпращането му в музея на социалистическото изкуство да е само началото на един дълъг и мъчителен процес на цялостна десъветизация и дерусификация на София и България. Не може катедралния ни храм да носи името на един небългарски светец, нямащ нищо общо с България и българския народ. Съвсем отделен въпрос е до колко Александър Невски, приел исляма в края на своя живот, завършил като татаро-монголски васал е достоен за християнски светец, но да не се бъркаме в делата на други църкви (канонизиран е от руската църква през далечната 1547 г.). Не може централна улица в София да носи името на абсолютния българомразец И. С. Аксаков, комуто принадлежат думите, че "всяко тържество на българите е смърт за Русия" (бр. 24 от 1886 г. на в-к "Русь"). Списъкът с подобни исторически особи е пределно дълъг, но не мога да подмина друг "заслужил" българомразец - граф Игнатиев, чието име носи една от най-хубавите софийски улици...
Началото е трудно. Мнозина казват "всичко ли в България е наред, че се захващате с монумента на червената армия?". Отговорът ми е, че много неща в България не са наред именно заради това, че този паметник стои още там. Защото и корупцията и потъпкването на законите в България имат един-единствен 

произход - Кремъл и Москва

 Демократичният преход в България беше заченат в грях, акуширан от промосковския Луканов и неговата преоблякла се в нови дрехи БКП/БСП. Именно поради неотхвърлената руска зависимост, България не успя да тръгне в еднакви крачки с Полша и Чехия. Помнете ми думата - ще минат не повече от 5 години и съседите ни от Румъния ще ни задминат с една обиколка. Защото при тях тези зависимости ги няма. Защото те работят за създаването на държава с правила. Това, което България, уви, не успява вече 32 години.

* Авторът е член на Изпълнителния съвет на “Републиканци за България”.