На първо място е интересът на България, а след това този на кандидата, заяви словенският премиер и нов председател на Европейския съюз Янез Янша. Съюзите се създават, за да защитават интересите на своите членове, а не на кандидатите за членство, съм писал и обяснявал безброй пъти. Защо и след 30-годишния опит с Гърция не сме в състояние да усвоим този базисен урок? Не знаем? Знаем. Защо тогава?

Защото народът не иска да чуе тази истина, а политиците и интелектуалците не искат да вървят срещу неговата воля от страх, че ще изгубят позициите си. Докога? Докато на самия народ не му дотегне и не потърси спасение.

Още е пресен в паметта ми споменът от разговора с тогавашния заместник-секретар на Министерството на външните работи Ристо Никовски, който, вярвам, с добри намерения се опита да ми покаже тази логика на политическо поведение. Това беше в началото на нашата независимост и на спора с Гърция. Защо толкова настоявате за компромис, ме попита той, посочвайки, че някое бъдещо правителство може да ми потърси отговорност. Ако не се ангажираме с бързо решение чрез компромис, отговорих аз, народът ще страда. Но същият народ ще ви обеси на площада, ако се опитате да му помогнете чрез компромис, беше неговият коментар.„

От гледна точка на политическата логика и на интереса на политиците е да си запазят позицията, а в определени ситуации и живота, Никовски беше напълно прав. Теоретично погледнато, университетски професор, новак в политиката, какъвто бях аз, също така беше напълно прав по отношение на интересите на народа. За мое щастие и за нещастие на народа, политическата логика надделя и президентът Глигоров смени курса, с което получи и нов министър на външните работи. Останалото е история.

Спорът, който продължи 27 години, беше решен с доста тежък за нас компромис

Беше решен, тъй като бяха благоприятни международните условия за членство в НАТО, когато интересите на Америка по отношение на сигурността срещу тези на Русия се сблъскаха на Балканите, както и поради вътрешните обстоятелства, при които лидерите на две големи партии – СДСМ и Сириза, застанаха зад необходимостта от компромис. В този момент, почти три десетилетия по-късно, цялата партия трябваше да се обеси на площада.

И в новия спор с България е валиден съветът на Ристо Никовски, оттук и бягството на македонските политици и интелектуалци да се захванат с търсенето на бързо решение. Площадът все още чака, а заплахите са още по-силни. Македонско-българският, както и македонско-гръцкият спор преди, станаха важна част от партийната политика в битката за победа при следващите избори.

В разгара на изборите няма оправдание за младежа от ВМРО-ДПМНЕ, който отправи такива обиди към съседния народ и от които всички трябва да се срамуваме. Какво се случва? Върнете се малко назад в историята на нашата независима държава и прочетете записки от онова време. Достатъчно е да замените думата Гърция с думата България и ще видите как историята се повтаря. Всичко е буквално същото. Дали краят ще бъде същият? Янша кава: Да. /БГНЕС

Б. Р. Денко Малески е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Коментарът е публикуван в Plusinfo.mk