Депутатите гледат тази седмица на второ четене предложението за удължаване на действието на бюджета на 2021 г. до 31 март, предаде репортер на БГНЕС. Удължаването на действието на бюджета за 2021 г. се налага, тъй като бюджетът за тази година не е готов все още, а бюджетната година по закон започна от 1 януари.
Със законопроекта се удължава действието на плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2021 г. Такива са например минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение, максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
Сред обхвата на законопроекта попадат още максималният размер на присъдената издръжка по Семейния кодекс и други.
В четвъртък народните представители ще се занимаят с данъчните закони, които предшестват приемането на Закона за държавния бюджет. Парламентът започва работа по първото четене на Закона за данък върху добавената стойност и Закона за корпоративното подоходно облагане. Измененията в Закона за данък върху добавената отразява въвеждане в закона на европейски директиви, отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз. В законопроекта са направени предложения за прецизиране на действащите от 1 юли 2021 г. режими за облагане на доставки на стоки и услуги, осъществени по електронен път към получатели, които са данъчно незадължени лица. Промяната в Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвена във връзка с необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на европейска директива за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар
В петък програмата предвижда парламентарен контрол. /БГНЕС
Фактор
Със законопроекта се удължава действието на плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2021 г. Такива са например минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение, максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
Сред обхвата на законопроекта попадат още максималният размер на присъдената издръжка по Семейния кодекс и други.
В четвъртък народните представители ще се занимаят с данъчните закони, които предшестват приемането на Закона за държавния бюджет. Парламентът започва работа по първото четене на Закона за данък върху добавената стойност и Закона за корпоративното подоходно облагане. Измененията в Закона за данък върху добавената отразява въвеждане в закона на европейски директиви, отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз. В законопроекта са направени предложения за прецизиране на действащите от 1 юли 2021 г. режими за облагане на доставки на стоки и услуги, осъществени по електронен път към получатели, които са данъчно незадължени лица. Промяната в Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвена във връзка с необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на европейска директива за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар
В петък програмата предвижда парламентарен контрол. /БГНЕС
Още от България
Германия изрази солидарност със съюзниците си в НАТО България и Румъния след инциденти с търговски кораби в Черно море
„Тези инциденти имат по-широки последици за сигурността и стабилността извън региона. Мислите ни са с изчезналите и техните семейства“, се посочва в съобщението
КЗП наложи 95 000 евро санкции на три от големите търговски вериги - заради нелоялни търговски практики
Проверките на Комисията за защита на потребителите в цялата страна продължават
Ивайло Мирчев: Радев преднамерено смесва чл. 4 и чл. 5 на НАТО, за да не предприеме действия
И когато отговорът води към Русия, Радев започва ваденето на аргументи от девет кладенеца защо България да не използва механизмите, с които разполага - а предложенията за действие се обявяват за „малоумни теории“