Огнян Минчев

Диктатурите започват в главите на хората. Там, където омразата се формира в слово и се превръща в публична пропаганда. Образът на врага е материализирания в публично слово патос на омразата. Преди месец видна интелектуалка счете за недостатъчно полуграмотните висши администратори във властта по времето на ГЕРБ да бъдат наричани "калинки". Според нея те трябва да бъдат наричани хлебарки - гнусни и нахални... През 1992 г. президентът на Руанда от племето хуту даде старт на геноцида срещу другото племе - тутси - в телевизионна реч, призоваваща да бъдат изтребени хлебарките... В текста по-долу друга интелектуалка призовава за "дератизация" - унищожаване на гризачите в държавната администрация и държавните предприятия. Най-плашещото в тази ситуация е, че тези квалификации и заплахи се приемат съвсем спокойно и без коментар от огромното мнозинство читатели, слушатели, свидетели на "свещения" - в случая антигерберски гняв. 

Днес антигерберски, утре - може да бъде всякакъв

След 1944-та бяха "фашистите", за Стефан Продев в "Дума" от 1990-та - отново "хлебарките", в други епохи - какви ли не други... Сравняването на противниците с твари, обикновено подлежащи на унищожение е първа подкана към истинско унищожение. Защо да страдаме за евреите (по времето на Холокоста), за "фашистите" по времето на сталинизма, за чиновниците на враждебния режим, ако те вече са приравнени с вредни насекоми и гризачи? "Дизинсекция", "дератизация", колко просто и практично звучи. Може да се добави само, че битката с поредните "насекоми" и "гризачи" обикновено се води от наследници на тези, чиято омраза повали десетки хиляди и пороби милиони българи след средата на 20 век. Хора, бдете! Хората, макар и омразни вам не са плъхове и хлебарки! Те са хора като вас, помнете това! Не подминавайте с мълчание печатното слово на омразата!