Калин Янакиев, Портал Култура

На критичния наблюдател (много рядко срещан у нас персонаж) би следвало да направи впечатление едно особено противоречие, което в днешна Путинова Русия (защо ли) дори не се стараят да прикриват. От една страна – официалната версия за агресията в Украйна е, че руската армия е там, за да разгроми и победи възцарилия се в тази държава нацизъм. Русия сиреч отново, след 73 години, е авангард не на нещо друго, а на анти-фашизма. От друга страна обаче – няма как да не се забележи – в самата Русия придобиват от повече от десетилетие масова популярност именно откровено, неприкрито, агресивно фашистки теории, организации, групировки, на които въобще не се противодейства. Русия официално громи „нацизма“ в Украйна, но в нея никой не възразява на говорители, които открито обясняват действията ѝ днес с… възсъздаването на някаква „Пета империя“ (след Киевско-Новгородската и Московската от Средновековието, Романовата и Сталиново-Брежневата в Новото време, разрушени от „глобалния Запад“ през 1990 г.). Никой не прави обструкции на пишещи в официални руски издания „политолози“, които препоръчват „деукраинизация“ на украинците и въдворяването им в „трудово-възпитателни“ лагери,

защото те са „исторически увредени“

и дори – „подчовеци“. Никой не се противопоставя на идеологии (разпространявани включително в църковните среди на Русия) от типа на тази за „Русский мир“ или за „велика Евразия“ – нещо като осъвременен руски превод на Хитлеровия Lebensraum и обхващащи територии далеч отвъд границите на руската държава. В днешна Русия напълно открито проповядват фашистки и нацистки възгледи „видни мислители“ като Александър Дугин, Андрей Фурсов и Александър Проханов. Изключително авторитетен в публичното пространство на Русия е т.нар. „Изборски клуб“, занимаващ се с изработване и проповядване на глобални конспиративни теории, дълбоко сродни с Хитлеровите за „жидо-масонския заговор“ от началото и средата на ХХ в. С две думи: докато воюва с „нацизма“ в Украйна, днешна Путинова Русия, без да го взима официално „на въоръжение“, дава пълен простор за разрастването на откровен фашизъм на собствената си територия. При това го прави подчертано, служейки си с алюзии от самия хитлеризъм. Наскоро гледах документален филм за одиозния Александър Дугин  (който още в 2015 г. заявява, че новата „национална идея“ на Русия трябва да бъде „да завладеем Европа, да я завоюваме и да я присъединим“) и където видях кадри от самото начало на хилядолетието, на които се вижда огромен митинг на т. нар. „национал-болшевишка партия“, въоръжен с партийни

знамена, отчетливо напомнящи на нацистките – червени, с бял кръг

в който по характерно наклонен начин е вписана не нацистката свастика, а сърпът и чукът. Партийното знаме на национал-болшевиките (в чиито редици тогава е самият Дугин) с други думи е направо копие на това на националсоциалистите. И това не е предизвикало тогава никаква реакция. Малко по-сетне пак във филма виждаме друга митингуваща кохорта – от по-ново време – вече с почти униформени черни облекла, с остригани глави, скандираща – ни повече, ни по-малко: „Россия – все, мир – ничто!“ Това са вече собствено учениците и последователите на Дугин и „изборците“, които учителят им – това също виждаме във филма, наставлява, че „щом са готови да умрат за родината си, разбира се, трябва да са готови и да убиват за нея“. Невероятна илюстрация за възрастването на един отчетлив руски фашизъм. И за да не помисли някой, че съчинявам всичко това, посочвам тук линк към този документален филм. Вижте го внимателно. И си дайте сметка, че от началото на хилядолетието, за разлика от т.нар. „либерална опозиция“ на Путиновия режим, никой не преследва и не притеснява тази „дясно-консервативна“ негова опозиция (ако тя въобще е опозиция, а не същинската му обществена база).

Забележете по-нататък, че от поне десетилетие насам „авангарден отряд“ на руския режим – гастролиращ навсякъде по света където се провеждат именно неонацистки и антидемократични мероприятия (включително и у нас преди десетина години) е рокерският клуб, характерно наречен „Нощни вълци“ и в който – по подобие на нацистките „другарства“ един, инак страстно осъждан, но

тук „здрав мъжки“ хомосексуализъм е дори на почит

Забележете още, че одиозната частна наемна армия на Путинова Русия, подвизавала се довчера в Сирия, а днес вилнееща в Украйна, се нарича… „Вагнер“ (а членовете ѝ „вагнеровци“). Случайно ли е наречена на „любимия на фюрера“ композитор?Още по-нататък: в днешна Русия, точно както в ранна нацистка Германия, настойчиво се разпространяват глобални конспиративни теории. Една от най-популярните напоследък е теорията за т. нар. „Велико зануляване“, което планират да извършат световните „либерални елити“, разчовечавайки човека, „джендъризирайки“ го, командвайки го чрез „чипиране“ и т. н.

И ето: на „Великото зануляване“ елитът на вече споменатия руски „Изборски клуб“ се противопоставя днес в свой официален документ, наречен „Руският ковчег. Алтернативна стратегия за световно развитие“ (2020 г.), в който Русия е представена като ни повече, ни по-малко новият „Ноев ковчег“, чиято „империя“ е призвана да спаси света от либералната „цивилизация на потопа“. Нека цитирам фрагменти от един от най-авторитетните в момента идеолози на „Руския ковчег“ – Александър Проханов, който направо ни заявява в новата си книга (илюстрирана с безумни картинки от неговия син Василий Проханов): „Руската специална операция в Украйна е удар по „Великото зануляване“. И ни разяснява: „Западът предлага на света своето „Велико зануляване“.

Проект, който унищожава границите

всички различия, цялата разцъфтяваща сложност на човечеството. Границите на държавата изчезват, мъже и жени, добро и зло, светлина и мрак, ад и рай. Този проект, подобно на черен вампир, пълзи по света и пълзи към Русия. Победата на „Великото зануляване“ ще е стратегическа загуба за човечеството, в която всичко човешко изчезва и остава брутален синтез на биоматериал и числа“. Но ето: „Адът, който всеки сто години отваря портите си и пуска хиляди демони в Русия, отстъпва пред настъплението на руския рай. Сред трудностите и заплахите, сред омразните хрипове и побеснелите крясъци се появява руският код на победата. Руснаците вярват в неизбежността на победата… Руснаците знаят, че срещу вражеските орди не са сами, че с тях са не само армията и флотът, но и Бог и че в руската съдба има руско чудо… Руснаците знаят, че тяхната победа е световна, универсална победа, защото Русия, овъглена, окървавена, закалена, остава в бели одежди и е душата на света.“

Питам: не е ли това ново (и още по-глобалистично) издание на войната на „Третия райх“ срещу „световното еврейство“, в което „евреи“ този път могат да се окажат практически всички народи освен руския, имащ съдбовния жребий да е „душата на света“? А и защото всъщност „Россия все, мир – ничто“.

Да, инак официално Русия воюва с „нацизма“ в Украйна. Как да си го обясним?