Огнян Минчев

Обадил се Илия Димовски и му отговорил Красимир Каракачанов...(Повод за задочния диалог между двамата е отворено писмо на председателя на групата за сътрудничество между парламентите на Македония и България Илия Димовски, който прави скандален прочит на историята ни, и заключава, че "македонците са българи, колкото българите са гърци", б.р.). На Денко Малески(първият външен министър на независима Макаденония, б.р.) още не се е намерил кой да му отговори. От 30 години българо-македонските отношения са заложник на хора и от двете страни на границата, чиято политическа кариера и материално благоденствие са в пряка зависимост от удържането на двустранния диалог изцяло в сферата на историята и на непримиримостта, въоръжена с аргументите на историята. 

Доколкото балканската идентичност се формира в значителна степен на основата на историята, имаме сериозни гаранции за това, че отношенията между София и Скопие ще останат за неопределено бъдеще в сферата на споровете за това какъв е бил Гоце Делчев, кой е създал - и кога - македонската нация, има ли македонски език или няма. Тези спорове - без съмнение - ще поддържат двустранните отношения в

режим на контролирана враждебност

и важният въпрос е в това, кой ще контролира враждебността. Отговорът е ясен - няма да е нито София, нито Скопие. Враждебността ще бъде изостряна и потушавана в ритъма на интересите на тези балкански съседи, които откъснаха Македония от България преди столетие. Ще бъде вещо манипулирана от основната "велика сила", която гради стратегията си за завръщане на Балканите върху изкусното управление на незарастналите рани от историята на полуострова - Русия. Ще бъде тихомълком насърчавана от наследника на стария - но с нови амбиции - стопанин на Балканите, Турция.
Защо продължаваме да храним тази мотивирана от алтернативните исторически разкази враждебност - като храним и упражняващите я лобита на историческата непримиримост в София и Скопие? Защо пропускаме възможността да променим базисните условия за еволюция на македонската идентичност и за общото ни завръщане като значим фактор в балансите на балканската геополитика? Защото политиците от двете страни на Гюешево - дори добронамерените сред тях - са прекалено нарцистични и прекалено уязвими за да кажат НЕ на установената практика рейтинг да се помпа с юнашки приказки и бездарна имитация на вехти войводи. Имитация на архаизъм в една епоха, в която успехът се гради върху инвестиции, комуникации и динамични отношения във всяка сфера на живота, които са в състояние да променят и най-коравите исторически стереотипи. 

Докога ще бъдем будали

 и ще се караме за очевидни неща, подлежащи на релативиране и преформулиране само през процес на развитие - не спрямо историята, а спрямо настоящето и бъдещето? Най-парадоксален е фактът, че млади и образовани политици и от двете страни, способни да разберат и да практикуват професията си в многообразната и динамична среда на съвременна Европа се превръщат в архаични бабаити, залегнали с ръждясали чифтета зад заслоните на една историческа - идеологическа ортодоксия, чието място отдавна е в музея.