След 9 септември 1944 г. комунистическият режим е забранил всички организации на белоемигрантите в България и е започнал тяхното преследване.

Това става ясно от документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува. Той представлява доклад за белоемигрантски руски (белогравдейски), еврейски и арменски малцинства в България. Документът е адресиран до началника на отделение „Б“ на Държавна сигурност (контраразузнаването) и е от март 1946 г. В него е посочено, че руската общност в страната е съставена изключително от белоемигранти, дошли през 1922 г., след разбиването на Бялата армия от болшевиките.

По данни на ДС бялата емиграция в България е наброявала около 20 000 души. Около 2000 – 2500 стават доброволци в края на Втората световна война в различни формирования срещу червената армия.

Една част от тях, която се завръща в страната, след Деветосептемврийския преврат и окупацията на България от войските на СССР е изпратена в трудови лагери.

Всички белоемигрантски организации са разтурени от комунистическата власт. Оставени са само Дружеството на руските инвалиди и Дружеството на ветераните от Българската освободителна война 1878 г.

След 9 септември 1944 г. белогвардейците не са водили никакъв организиран живот, констатира още ДС.

Репресивният апарат на БКП обаче ги следи и докладва, че те се отнасят с ненавист към червената армия и съветската власт.

Документът, който е публикуван частично, е включен в сборника „Държавна сигурност и бялата емиграция в България 1944-1991“, издание на Комисията по досиетата, 2017 година.