Лиляна Друмева

Нарушаването на конституцията се превръща във всекидневие за водещата в управлението партия и лично за един от нейните лидери, на когото е възложена функцията на министър-председател.
Последният пример е решителното действие за отказ от компетентност в сферата на външната политика и прехвърлянето на отговорността за вземане на решение на некомпетентна структура, дори не и орган на власт.
Вероятно трябва да се приеме като израз на държавническа решителност предложението Министерският съвет да вземе решение да прехвърли, и дори – да възложи вземането на решения по едно от кризисните направления на външната политика на Комисията по външна политика на народното събрание. Решението е кратко и е подходящо да бъде цитирано така, както го представя информационната служба на Министерския съвет. То гласи: „Всяко предложение от страна на Френското председателство на ЕС, от държава членка или от Европейската комисия, свързано с одобряване на началото на преговори за членството в ЕС на Република Северна Македония и Република Албания, направено в рамките на подготовката или при провеждането на заседанията на Комитета на постоянните представителите или на Съвета „Общи въпроси“, което се отклонява от Рамковата позиция на Министерския съвет от 2019 г., да се изпраща незабавно от Постоянното представителство на Република България към ЕС на Комисията по външна политика на Народното събрание.“ По-нататък в решението се съдържа указание „Представителите на Република България в Комитета на постоянните представители и в Съвета „Общи въпроси“ да не изразяват съгласие с описаните предложения до обсъждането им в Народното събрание. А при отхвърлянето им от парламента, да изразят отрицателна позиция по тях.“
Този акт на правителството трябва да бъде внимателно проучен и оценен, защото може да стане източник и практика в управлението на страната по кризисни, а и по други въпроси.
В Конституцията ясно е казано какво правят постоянните комисии на Народното събрание. Те имат функцията да го подпомагат и да упражняват от негово име парламентарен контрол (чл. 79, ал. 2). В чл. 79 и чл. 80 от Основния закон, които определят функциите и правомощията на постоянните и временни парламентарни комисии не се визират никакви дейности от управленски характер, като получаване на информация от административни структури и вземане на решения по тях със задължителен характер.
Задължаването на Постоянното представителство на Република България към Европейската комисия да изпраща информация непосредствено до Постоянната комисия на Народното събрание по външната политика и да не предприема действия, докато не получи решение на комисията означава изключване на Министерството на външните работи и на Администрацията на министерския съвет, която подпомага министър-председателя от информационния процес и от процеса на вземане на решение.
Това обаче означава 

нарушаване на чл. 105, ал . 1 и ал. 2 от Конституцията,

 чийто текст ясно определя задължението и правомощията на Министерския съвет в сферата на външната политика: Алинея първа гласи, че „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.“ Алинея втора определя, че „Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.“
Както се вижда, Конституцията не предвижда никаква роля на Народното събрание или на подпомагащо го звено в управлението на страната. Известен е принципът, че на гражданина е позволено всичко, което изрично не е забранено със закон, а на държавата е позволено само това, което изрично й е разрешено със закон. 
В Закона за администрацията се съдържат разпоредби относно функциите на министър-председателя, които също не са пожалени от волята и акта на сегашния правителствен ръководител. 

В алинея първа на чл. 23 се казва „) Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.“ Алинея 3 определя ролята на премиера относно заседанията на правителството – той ги свиква и председателства. Първото изречение от тази аления пък определя изрично, че премиерът представлява правителството. Интересна е и алинея трета, която ясно разпорежда, че „Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.“ Ситуацията, възникваща с разглежданото тук „новаторско“, е различна – постоянна комисия на Народното събрание се заема по решение на правителството с ръководство даже не на общата, а на конкретна политика.
Следователно, разглежданото тук решение на Министерския съвет няма 

никакво правно основание и е нищожно само по себе си

 Поредното нарушаване на Конституцията и на целия законов ред дават основание да се приема за системен рецидив от страна на министър-председателя, а вече и на цялото правителство или поне на тази част от него, която не с е разграничила от противоконституционната практика.
Ситуацията не за пренебрегване, защото така или иначе е налице решение на правителството, което задължава Постоянното представителство на Република България да предприеме точно определени действия и което, респективно – неговия ръководител и служители трябва да изпълни, ако не искат да бъдат наказани. Едва ли може да се очаква министърът на външните работи еднолично да издаде заповед да не бъде изпълнявано това решение на Министерския съвет, защото и това ще бъде противозаконен прецедент. Българският законодател не си е представял възникване на подобни ситуации и в Закона за администрацията и в Закона за държавния служител не е предвидил ситуации, при които подчинена администрация или подчинени служители могат да откажат изпълнение на акт на висшестоящ орган или ръководител. Разбира се има ред за обжалване по Административнопроцесуалния кодекс, но първият въпрос тук е ще се реши ли някой на подобно действие, а вторият – каква би била продължителността на съдебния процес. 
Не е за пренебрегване и въпросът в резултат на каква процедура е подготвено и взето това решение. В раздел втори „Подготовка, съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане на заседание на Министерския съвет“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е определен редът за внасяне на проекти на актове на правителството и никой, дори министър-председателят няма право да го нарушава. Както се вижда, липсата на правно основание не е пречка пред този тип политическо и управленско поведение. Разбира се, тези разсъждения следва да бъдат определени като

 несъстоятелни,

 ако са налице документи, които показват наличие на процедури по тези текстове от правилника. За съжаление, налице са основания за съмнения, че сегашният правителствен ръководител систематично и дори постоянно прибягва към тайни и без всякакво правно основание действия в сферата на външната политика. 
Разкритията във връзка с дебатите по действията на министър-председателя по отношение на решаването на спорните въпроси с Република Северна Македония правят внесения вот на недоверие не просто вот против съществени аспекти от външната политика, а вот против нарушаването на Конституцията и поради това – вот в защита на Основния закон на нашата страна от продължаващите повече от една година открити или зле прикрити посегателства.