Проблемът не е само в това, че партиите нямат конкретни управленски програми, а че те не са в състояние да оценят реалната ситуация. Те могат да обещават и ще обещават всичко на всички. Големият въпрос е, че нямат реалистична оценка за истинските проблеми, в които се намира страната. Оттам нататък, ако нямат ясна представа за реалността, каквито и програми да лансират, те ще останат във въздуха, коментира в интервю за БГНЕС социологът доц. д-р Антоний Гълъбов по повод липсата на политически дебат и истински послания от страна на политическите формации, които ще се явят на предсрочните парламентарни избори на 2 октомври.

„Румен Радев продължава да бъде в момента най-силната политическа фигура и въпреки, че е много далеко извън конституционните си правомощия, продължава да оказва влияние върху политическия процес. Неговият избор за този служебен кабинет е много ясен – той е насочен към максимално бързо овладяване на държавното управление и ясно изразен натиск върху предизборната ситуация“, смята доц. Гълъбов и уточни, че в тази предизборна кампания служебният кабинет се оказва важен фактор. „С други думи всички действия и бездействия на служебния кабинет ще оказват влияние върху предизборната кампания. И подборът на конкретните лица има значение само като конкретно послание“, заяви още той.

Българските граждани не се интересуват от това кой е виновен за онова, което се е случило преди. Още по-малко се интересуват от взаимните обвинения както на партиите, участвали в управляващата коалиция, така и на партиите от опозицията. Усещането за криза е много дълбоко, хората са притеснени. И в това отношение единственото, което би могло да привлече вниманието им, е разговор за това какво трябва да се направи в момента и в перспектива, а именно този разговор за това как да бъдат преодолени тези кризи и какво предстои липсва засега, каза Гълъбов.

„Никой не се интересува от отношенията между партийните лидери, това трябва да се разбере много ясно. Българските граждани не се интересуват от това кой кого харесва и кой кого е предал. Те се интересуват от резултата, а той, за съжаление, е лош“, категоричен е той. Според него българското общество се намира в по-тежко състояние на криза в сравнение с 2021 г., тъй като става въпрос за криза на доверие. По думите му кризата е между гражданите и политиците. „Кризата е в липсата на доверие в институциите, липсата на усещане за ефективно представителство, така че в това отношение докато българските политици не разберат какъв е истинският проблем и къде се намира този проблем, ще продължаваме да бъдем свидетели на същото“, категоричен е доц. Гълъбов.

Той посочи, че на първо място проблемите произлизат заради общата конюнктура и състояние на политическите партии, които продължават да търсят разграничителни линии помежду си вместо съгласие по отношение на общи приоритети. Самата култура на политически диалог и на водене на дебат е все още много неукрепнала в България, допълни доц. Гълъбов и уточни, че продължават да съществуват фалшиви очаквания за сравнително лесно създаване на мнозинство в следващото Народно събрание, които обаче няма да се оправдаят на 2 октомври.

Според него, ако ситуацията не се промени ще имаме по-ниска избирателна активност и ще слезем под два милиона избиратели. „Големият риск е именно в това избирателите да не отидат и да не упражнят правото си на глас“, каза доц. Гълъбов. По думите му друг голям проблем е и стратегията за редене на избирателните листи, защото единственото, което интересува партийните организации е възможността да имат свои представители на избираеми места. Дори самото разбиране за избираеми места се променя, защото при по-ниска избирателна активност всички партийни сметки могат да се окажат криви, посочи социологът и добави, че играта с преференциите може да създаде допълнително напрежение в коалициите, ако се формират такива до 27 август. Въпреки това доц. Гълъбов мисли, че вероятността да се формират нови предизборни коалиции е малко вероятна. „Но така или иначе този стереотип, в който традиционно се организират предизборните кампании с някакви предварителни изчисления за това кои са избираемите места и кои ние, може да се окаже провал“, каза още социологът.

Той заяви, че следващото правителство е абсолютно невъзможно да издържи цял мандат. „Дори имам дълбоки подозрения относно възможността да се състави правителство“, смята доц. Гълъбов и добави, че не вижда елементарни усилия от страна на политическите формации да подготвят гражданите за това, че ще бъде постигнато съгласие по определени въпроси и към овладяване на ситуацията, в която се намира страната.

Според него, най-важното послание в момента е, че ако гражданите не участват в демократичния процес, той ще продължи да се влошава. „Единственият начин да излезем от това състояние е хората да гласуват, защото ако все по-малко избиратели определят как да се управляват общите ни дела, ще влизаме все по-дълбоко в кризата“, подчерта той.

На въпроса дали е възможно служебният кабинет да продължи да управлява в следващите месеци, само че с парламентарна подкрепа, доц. Гълъбов отговори:

„Напълно възможно е да се стигне до това. Само че ако 48-ото Народно събрание не успее да излъчи правителство, служебният кабинет ще продължи да работи, но събранието трябва да бъде разпуснато. Така, че в най, най-мрачния сценарий най-вероятно в края на февруари или началото на март отиваме отново на избори и ако не се постигне минимално необходимото съгласие за едно програмно управление, тъй като е ясно, че нищо друго не може да се направи в тази ситуация, единственото, което е възможно, е да се постигне съгласие около някаква програма за управление и тази програма за управление да получи парламентарна подкрепа. В противен случай служебното правителство продължава да работи.“

Той коментира и слуховете, че вместо Гълъб Донев за поста на служебен премиер първоначално е бил гласен Даниел Вълчев. „Ако проф. Вълчев беше определен като министър-председател, това би било известен сигнал към по-скоро либерално-демократичната общност, а Румен Радев не търси повече това, поне не на тези избори“, заяви социологът. Той подчерта, че на всички трябва да е ясно, че този служебен кабинет на държавния глава е различен от предишните два.

В заключение доц. Антоний Гълъбов каза, че в демокрациите се постига резултат само чрез разширяване на подкрепата за един политически проект, или с други думи – печели онзи, който успее да генерира мнозинство, а мнозинство не се генерира с отказ от диалог.