"Процедурата по връчване на мандати за съставяне на правителство е започнала. Няма разписан срок за връчването на първия и втория мандат, но това следва да бъдат "обозрими, сравнително кратки срокове" за задвижване на процедурата", коментира пред БНР доц. Христо Паунов, преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет и Юридическия факултет на УНСС.

"Това не е абсолютно произволен или прекалено дълъг срок", категоричен е специалистът в тълкуването на понятието "разумен срок". По думите му този срок се определя от държавния глава и в конституционните текстове виждаме засилената му роля в политическия арбитраж.

"От него зависи как ще протече тази процедура."

"Звучи малко нетрадиционно, малко странно", смята доц. Паунов за предложението на ПП-ДБ първо да се приемат определени закони, а след това да се върви към сформиране на правителство, като се забави процедурата по връчване на втория мандат. 

"Парламентарна република означава, че парламентът трябва да намери начин и възможност да състави правителство, което да бъде отговорно пред парламента. Това е основната цел на тази процедура. Всичко останало звучи доста екзотично."

"След неуспешни първи два мандата при третия вече имаме абсолютно фиксиран 7-дневен срок", напомни преподавателят по конституционно право. Според Паунов нещата при третия мандат са "по-интересни", защото в Конституцията няма фиксиран срок, в който получилият мандата да предложи състав на правителство.

По думите му тук процедурата е "малко на принципа 'бързай бавно' ".

"Конституционната юрисдикция не трябва да бъде притискана и форсирана", коментира доц. Паунов относно дългоочакваното произнасяне на Конституционния съд по промените в Конституцията. Той го определи като "делото на годината" и подчерта, че решението трябва да има действие занапред.

"Ако КС постанови, че има нарушена процедура при приемането на промените в Конституцията, всички промени падат", изтъкна доц. Христо Паунов.