„Първото заседание ще приключи тогава, когато има избрани председател и зам.-председатели. Усилията да се каже, че е достатъчно най-възрастният да е наличен в пленарна зала, за да е конституирано Народното събрание е некоректно. Конституцията е предвидила няколко стъпки, които трябва да бъдат извършени, за да считаме, че новоизбраното НС е годно да работи. Това са клетва на мнозинството от народните представители, трябва повече от половината да са в залата, за да има наличие на кворум и да могат да се взимат решения, коментира пред бТВ преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.

„В изминалите повече от 30 години има различни практики, които са практикували отделните състави на Народното събрание. Имало е случаи, в които се издига един или повече кандидати. Поради тази причина е нормално да има балотаж между двамата кандидати, получили най-много действителни гласове при наличие на кворум. Всъщност поради това, че изборът е бил неуспешен, ще се наложи нов избор“, обясни доц. Киселова.
 
По думите ѝ Конституцията не е предвидила специфично мнозинство за избор на председател.

„Председателят на Народното събрание се избира с обикновено мнозинство, тоест – повече от половината гласове при наличие от кворум от участвалите в гласуването“, допълни тя.

„Най-голямата по численост парламентарна група трябваше да проведе разговори, но само две парламентарни групи се отзоваха на предварителната покана. Позициите, от които се тръгваше, бяха много твърди. В действителност, когато парламентът е толкова фрагментиран и две парламентарни групи не са достатъчни, за да се вземе решение при обикновено мнозинство, то тогава трябва да се преосмисли начина, по който се поставят изходните позиции на партиите. И явно или преговорният екип, или кандидатът трябва да бъдат сменени“, каза Киселова.

„Николай Марков от „Величие" не може просто да подпише клетвения лист, той ще стане пълноправен депутат, едва когато произнесе клетвата. Ако през това време случайно се избере председател на парламента, той няма да може да участва и в гласуването“, обясни още преподавателят по конституционно право.