Поетът и дипломат Едвин Сугарев е изпратил Открито писмо до президента Румен Радев. Гневната му реакция е предизвикана от изявления на държавния глава представяйки Украйна като виновник за руската агресия.
Ето пълния текст на писмото:
Срам за Вас, г-н Президент!
(Открито писмо до президента на България Румен Радев)
Г-н президент, в едно неотдавнашно свое изявление Вие заявихте, че „Украйна настоява да продължи да води тази война, но сметката се плаща от цяла Европа“. Наблюдавам политическия живот в България от 1989 г. насам – отначало като участник, а после като коментатор, но се налага да призная, че подобна мерзост срещам за пръв път. Вие надминахте и Доган с неговите порциони и обръчи от фирми, и дори Филип Боков, който беше казал, че поема вината на БКП, но вече само с мезета.
Как по-точно Украйна настоява да води тази война? Украйна е обект на агресия – при това не от 24 февруари 2022 г., а още от 2014 г. – и единственото, към което се стреми, е да защити своята независимост и териториална цялост от агресора, който не признава нейното право на съществуване и който съвсем откровено се стреми да я унищожи, без да подбира средства и без да спазва каквито и да било нравствени норми и цивилизационни стандарти.
Вашето изявление звучи на фона на стотиците хиляди убити в тази война, на стотиците избити и на десетките хиляди отвлечени деца в Русия, на изнасилените жени и малтретираните в килиите за изтезания, на кланетата в Буча, на сринатите със земята градове, на унищожената цивилна инфраструктура, на срутената стена на язовир Нова Каховка, на рашизма, на развихрилото се руско бесовство и ядрените заплахи към целия свят. Украйна ли настоява за всичко това? Украйна ли нахлу в Русия, Украйна ли извърши всички тези военни престъпления? Бъркате жертвата с агресора, а подобна грешка е позорна и нравствено непростима. И едва ли е случайно, че това Ваше твърдение всъщност не е Ваше – то е творение на пропагандната индустрия на Владимир Путин – и е едно от основните опорни точки във водената от него пропагандна война.
Дали случайно не сте си задавали въпроса – а какво би се случило с Украйна, ако не настояваше да води тази война – в защита на своята територия? Отговорът – и единственият реален отговор е: с нея би се случило това, което се случи в България – след 1944 г. и 45 години след това. Този отговор обаче е недостатъчен. Би трябвало да се запитате и какво би се случило с Европа, ако Украйна бе отказала да се съпротивлява, а „колективният Запад“ е асистирал за сключването на мирен договор, който заличава цяла една държава – за което всъщност апелирате. Путин нямаше да спре дотам. Щеше да продължи – през Молдова, през балтийските страни, през България. Да, да – и през България, толкова важна за Русия като най-близка до въжделените Проливи от руско-турските войни през 19-ти век.
Защото стратегията на Путин е именно такава: той изпитва докъде се простира търпението на Запада по отношение на неговите все по-мащабни изстъпления. Почти нулевите санкции по отношение на геноцида през втората Чеченска война, войната в Грузия, анексирането на Крим и инсталирането на прокси-държава в Донецк и Луганск, намесата в Сирия – ето факторите, които му дадоха кураж да нападне Украйна. Западът най-сетне го разбра – с огромно закъснение. Вие не го разбрахте – или по-точно не поискахте да го разберете, защото защитата на руските интереси за Вас е по-важна от защитата на националните. И все пак, г-н Президент, не отговорихте на един много важен въпрос, зададен Ви от Володимир Зеленски: ако утре войната Ви застигне, какво по-точно ще направите? Ще кажете: давайте, Владимир Владимирович, вземайте българските територии? Украинският президент не допусна подобно падение за един върховен главнокомандващ – за разлика от него аз се съмнявам, че ще направите точно това.
Не по-малко омерзителна е втората част от Вашето изявление: че сметката се плаща от цяла Европа. Не, г-н Президент: сметката се плаща от Украйна – и се плаща с кръв. Украинците воюват вместо нас – в защита на нашата сигурност и на нашите ценности. Те са на първата фронтова линия във войната, която Русия води с целия цивилизован свят. Недостойно е, когато става дума за стотици хиляди човешки животи и за милиони съсипани човешки съдби, да си правиш сметка за някакви железа, които събират прах в българските военни складове. Недостойно е да казваш, че да се дава военна помощ на Украйна е като да гасиш пожара с бензин. Недостойно е да наричаш тези, които искат такава помощ, „войнолюбци“. Апропо, г-н Президент – целият европейски съюз ли се състои от войнолюбци?
Още по-недостойно е да плашиш хората, че даването на помощ за Украйна означава включване на България във войната. Литва, Латвия и Естония включиха ли се във войната? Полша, Чехия, Словакия? Всички европейски държава се включиха във военната помощ за Украйна (освен Унгария, но на Вашия фон дори Орбан не изглежда по-голямото зло) – и се включиха, защото много добре съзнават, че единствено поражението на Русия в тази война може да донесе траен мир в Европа. Само Вие не го съзнавате – може би защото във Вашите очи Путин е а приори победител. Нищо, че войната, която трябваше да приключи за една седмица, продължава вече повече от 500 дни – и загубите за Русия са в пъти по-големи от тези в Афганистан.
Вие често говорите за национална отговорност, което налага да Ви запитам: какво е национално отговорното поведение по отношение на тази война? С целия цивилизован свят, който е против нея, или с няколкото деспотии, които я подкрепят? Към кого трябва да се ориентира страната ни в това наистина разделно време: към евроатлантическата общност или към Евразия? Вашият отговор, макар и не пряко изречен, очевидно е в полза на Евразия – всичките ви политически жестове говорят за съзнателно усилие основните геополитически приоритети на България да бъдат преформатирани в полза на руските интереси у нас. В две световни войни страната ни е правила грешни геополитически избори – искате това да се случи и за трети път ли? Да загърбим своята лоялност към Европа и НАТО, които единствени могат да гарантират нашата сигурност, и да застанем редом с Руската федерация – която е не само държава терорист и военопрестъпник, но и в категорично губеща позиция на световната сцена – дори и само поради факта, че нейния икономически потенциал е приблизително колкото на Нидерландия?
Е, да, Русия има един единствен коз: хилядите ядрени глави, наследени от времената на СССР. Тя на това разчита – и затова ядрената заплаха е на първо място в нейния политически арсенал. Тези ядрени глави няма да помогнат на Русия да спечели войната срещу нормалността и световната цивилизация, но могат да доведат до съсипването на планетата и изчезването на човешкия род. Какво да правим тогава? Вашият отговор е известен: трябва да оставим хищника да се налочи с украинска кръв и да се надяваме, че това ще го задоволи поне за известно време – през което ще прекланяме глава и ще правим метани пред ботуша на агресора. Само че доколко морално е това? Трябва ли да прекланяме глава пред силния – независимо от неговите зверства, и струва ли си да се живее изобщо с преклонена глава? Така ли са мислели нашите прадеди, когато са воювали за свободата на България – така ли е мислел ген. Иван Колев например, воюващ в Първата световна война срещу руските части в Добруджа?
Още през март 2022 г. Русия включи България в списъка с „неприятелските държави“. Какво е според Вас да работите за държава, която е определила Вашата родина за неприятелска държава? Това не е ли национално предателство, г-н Президент? Питам, защото Вие и Вашите служебни кабинети само това правехте. Да припомням ли как Вашия енергиен министър настояваше да бъдат подновени преговорите с Газпром, след Русия спря доставките за България – и заплашваше цяла Европа с леден апокалипсис? Да припомням ли как вашия служебен кабинет отказа всякаква помощ за Украйна – въпреки категоричното решение на българското Народно събрание? Да напомням ли как лично Вие заплашвахте ЕС с вето, ако санкциите срещу Русия включват и доставки на ядрено гориво?
Трябва ли да напомня и че голямата суматоха в българската политика започна с началото на войната в Украйна? Че тогава беше свалено редовното българско правителство – и имахте удоволствието да държите в ръцете си цялата власт в България – чрез своите служебни кабинети? Че когато най-сетне трябваше да връчите мандат на академик Денков, Вие го посрещнахте с думите, че мандатът е компрометиран и не би трябвало да се изпълнява – което е абсолютно недопустимо с оглед конституционните правомощия на един президент? Че се връцнахте и напуснахте залата на НС, когато звучеше националния химн при клетвата на новото правителство? Срам за Вас, г-н Президент!
Съгласно чл. 92, ал.1 от Конституцията президентът олицетворява единството на нацията. Само че – какво единство олицетворявате Вие? Как бихте могли да говорите изобщо за единство, когато наричате политически лидери, за които са гласували стотици хиляди хора, „мошеници“ и „шарлатани“? Когато и до днес не сте коментирали поведението на „Възраждане“ – една откровено фашистка партия, работеща в полза на Русия? Когато наричате „безродници“ онези, които не харесват Вашия пилон в Рожен, където в подножието на българския флаг се вееха и руски знамена? Прочее, те не са безродници, г-н Президент. Просто недолюбват кича и показното патриотарство, а Вие очевидно ги обичате. Да сте чели „Силата на вкуса“ на Збигнев Херберт? Прочете го, може и да Ви е от полза.
Мога да продължа още дълго, г-н Президент. И Зеленски можеше, но видя, че няма смисъл. В заключение съм длъжен да Ви кажа следното: Вие не сте мой Президент, г-н Радев. Не сте Президент и на България, защото не работите за нея. Призовавам всеки, който се чувство българин, да има доблестта да Ви го каже.
Без уважение:
Едвин Сугарев
Едвин Сугарев
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас