"Кютекът ще е по-сериозен есента, когато са местните избори и вероятно още едни парламентарни избори", заяви пред БНР доц. Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации.

Според него партиите гледат повече към 50-ото НС отколкото към 49-ото.

"Няма никакви сигнали, че разпределението на силите ще е кой знае колко различно", смята той и добави също, че няма и нови играчи, които да предизвикат разместване. 

"Понеже и партиите знаят това, а и се вижда, че това е така - най-вероятно партиите ще си пазят силите и парите за изборите през есента. Това не означава, че няма да има удари под кръста, че няма да има най-различни опити за дескредитиране - нещо, което е очаквано, защото на избирателите им паднаха батериите и за да им бъде привлечено вниманието, има вероятност да бъдат търсени по-бурни и по-експресивни комуникацинни действия", коментира доц. Христов.

Според него няма и сигнали за по-сериозна избирателна активност.

"На избирателите им идват прекалено много изборите, при това с повтарящ се резултат", подчерта той.

Все пак, по думите му, има теми, които могат да ги активират, но той не вижда индикации това да се случи масово. 

"Няма ключова фигура в настоящите политически сили или нова такава, която да повлече и да вземе поне едно 10% от вота, включително и нови избиратели", отбеляза доц. Александър Христов.

По думите му новите избиратели се активират, когато има причина и когато има за кого.

Според него хартиената бюлетина не е причина да накара повече хора да гласуват.

"Мотивацията на хората е другаде, тя е в това какво може да се промени в тяхното ежедневие", каза още той. 

Има възможност за синергия от обединението между ПП и ДБ, но има и подводни камъни. По-вероятно е двете партии да спечелят от обединението, но ПП и ДБ, от позицията дясно-ляво, са доста странно конструирани, но сигнали за сдружаване с БСП има потенциал да отблъсне потенциални гласоподаватели на тези политически сили", прогнозира Христов.