Сърбия непрекъснато пуска стрелички към България като букет от “специално” отношение, а в замяна получава мека политика. Трудно е да си българин в Сърбия, хората се страхуват да се нарекат българи. Руската истерия и неконтролируем национализъм на “Сръбски свят” трябва да бъдат обуздани.

Това заяви в интервю кореспондентът на агенция БГНЕС в Белград Ели Юрукова.

“Българската политика към Сърбия е мека и на вълни. Когато има официално посещение, изведнъж се сещаме, че българското малцинство трябва да бъде мост за сътрудничество с парадни фрази и нищо повече. От друга страна, Сърбия непрекъснато пуска стрелички към България. Като кажете “бугарин” в Сърбия, това означава: „Българите са измамници”, “българите са измислили т. нар. “български влак” - измамите на изборите, “българите са извършили големи престъпления срещу сърбите по време на войната“. Трябва да живеете там, като мен, за да го усетите”, сподели Юрукова.

“Това е букет от “специално” отношение към България. Нещо, което не съм забелязала към другите съседи на Сърбия. Преди няколко години Ивица Дачич, тогава министър на полицията, каза: “Бойко Борисов е забравил, че е получил орден от Сърбия“. Този орден не е даден като на политика, човека, приятеля на Сърбия, а е даден за да се лобира за Сърбия. Това изявление беше страшно обидно”, добави тя.

Ели Юрукова подчерта, че българската политика спрямо западната ни съседка е “много чудна”.

“Имам чувството, че ние нямаме изработена доктрина, ние сме някак много меки. Отношението на Сърбия към нейните съседи не се е подобрило. Може би само в някаква степен към Унгария и Орбан, когото Вучич нарича свой “най-добър приятел”. Трябва да сме наясно, че пътят на Сърбия към Европа минава през България. Затова ми хареса изказването на българския президент, който каза, че България може и да преосмисли своето отношение към Сърбия по повод приемането в ЕС. Това е съвсем нормално. Зависи какво е сръбското отношение към малцинствата, те казват, че всичко е наред. Не всичко е наред в Западните покрайнини. Трябва още много да се работи. Трябва да работят и посолството (в Белград) и държавата”, каза тя.

Юрукова отбеляза, че София няма такива лобисти, каквито имат сърбите. В това се крие българската грешка.

“Има едно огромно информационно затъмнение по отношение на събитията в Сърбия. Често чета, че се цитира официалната информационна агенция и това е, край. Понякога се цитират и руски източници, като че ли ние нямаме възможност за нещо друго. В този смисъл БГНЕС е абсолютно изключение. Много ми е чудно как е възможно аз да съм единствения човек в Сърбия и на прес-конференциите се чувствам много неудобно. Често колегите ме питат и казват: „О, значи ти си тази, която написа нещо лошо за Сърбия“. Те просто си знаят, че аз съм човека”, сподели Юрукова.

“Да не говорим за отношението на сръбските власти към медиите. Той е по същия начин и към мен. Надявам се само, че няма да се стига до екстремни ситуации и няма да се стигне до това да бъда „неудобният“ журналист в Сърбия. Веднъж го преживях по време на войната и бях две-три години без акредитация. Единственото, което ме спаси е, че работих за „Свободна Европа“. Когато зад вас стои една голяма държава, тогава нещата вървят може би по-лесно и няма просто да ви убият”, каза още тя.

Отношенията между Сърбия и България са по-скоро парадни, но не донасят нищо ново между българите и сърбите.

“Често ме питат обичат ли сърбите българите, дали българите обичат сърбите. Хората се обичат, но те са ... (говоря за Белград, където живея дълги години), просто отровени от една пропаганда, политика и национализъм, от един страх да кажат, че са българи. Страхувам се, че това ще става все по-лошо и по-лошо. На местните избори, които завършиха миналата седмица, партията на Вучич спечели 90% от гласовете на живеещите в Сърбия българи. Дори Босилеград се посочва като първенец, Вучич се гордее с Босилеград. Аз естествено не се гордея с мнението на българското малцинство, но трябва и тях да ги разберем, защото те не получават голяма помощ от България. Те работят там, живеят под един непрекъснат страх. Биха си изгубили работата, ако не са на страната на Вучич. Много лесно е да си българин в България и много, много трудно да си българин в Сърбия”, подчерта Ели Юрукова.

На въпрос осъзнават ли България и Европейския съюз, че в сърцето на Балканите се развива един изцяло антиевропейски проект, който действа не само в Сърбия, но и в Северна Македония, в Босна и Херцеговина и в Черна Гора, Юрукова отговори:

“Всички знаят, наблюдават, коментират, говоря за европейските и балканските политици. Коментират ходовете на Вучич, но какво от това? Какво се е променило в неговата политика? Той не въвежда санкции срещу Русия, държи се като лидер на Балканите, има тези амбиции. Не слуша никого. Най-интересното е, че той не се вслушва в гласа на своя народ, на обикновения сърбин. Той не усеща пулса на нацията, която иска да живее нормално, свободно и да влезе в Европейския съюз, за да стане една европейска държава. В момента Сърбия не е европейска държава, независимо от това какво говори Вучич. Той демонстрира по някакъв абсолютно чуден начин желанието си да се присъедини към ЕС. Просто никой не му вярва.”

“България като съсед на Сърбия, така наречените Западни Балкани, Европа, Брюксел и Вашингтон трябва да засилят натиска върху Сърбия, за да се обуздае този неконтролируем национализъм. Вучич казва: „Аз искам всички сърби да живеят в една държава“. Всички сърби ще живеят в една държава ако влезнат в Европейския съюз, ако границите са отворени. Представете си българския президент да каже, че иска всички българи да живеят в една държава. Това е абсурдна теза”, добави тя.

Юрукова посочи опасностите, които готви триото на геополитическия проект “Сръбски свят” - Александър Вучич, вицепремиерът и бивш началник на сръбската Агенция за сигурност и информация /БИА/ Александър Вулин, и Милорад Додик - президент на Република Сръбска.

“Вучич иска да остане в историята като новия лидер на Сърбия и като “човекът сърбин”, “голям сърбин”, “командирът Александър”, както се казва в песента, която непрекъснато се пуска по сръбските телевизии с национален обхват. Вулин е много опасен, защото идеята за „Сръбски свят“ е всъщност негова. Той я прокара, а Вучич застана зад нея. При визитата си в Москва, Вулин посети гроба на Сталин като голям борец срещу антифашизма. С колегите в Белград коментирахме дали това не е сигнал, че всеки, който не мисли като Вучич, Вулин и Додик, може да претърпи репресиите на Сталин. Руската истерия в Сърбия вече би трябвало да предизвика и в България, и на Западните Балкани, и в Европейския съюз, огромна загриженост”, заяви Юрукова.

Важна е и фигурата на Владимир Орлич. От няколко дни той е новият шеф на БИА.

“Орлич не крие, че обожава Вучич. Това трябва да се види, да се усети. Едно невероятно преклонение пред лика и пред делото на Александър Вучич. Докато беше председател на парламента, Орлич стана известен с невероятни скандали, той никога не се движеше без охрана, никога не даваше думата на опозицията или прекъсваше опозиционните лидери с невероятни изрази, които дори не е удобно да спомена. Известен е с това, че не правеше забележки на депутат на Вучич, който гледаше порнографски филми на своя телефон, когато се говореше за Косово. Но това на него не му прави впечатление. Прави му впечатление, когато се появи някой представител на слабата, унищожена сръбска опозиция, която все пак правеше опити да каже нещо”, обясни Ели Юрукова.

Провеждането на т.нар. Общосръбски събор в Белград преди дни журналистката описва като политическа игра. Юрукова не вижда опасност от повторение на престъпленията от 90-те на режима на югославския диктатор Слободан Милошевич, защото “Вучич, колкото и да се прави на герой, се съобразява по един или по друг начин с американския посланик, не само с руския". | БГНЕС