Европейският парламент прие окончателно доклада относно правните аспекти на използването на изкуствения интелект за граждански и военни цели и в сферата на държавната власт. Одобрение получиха и изменения, внесени от българския евродепутат Емил Радев в качеството му на докладчик от страна на ЕНП по документа. 
„Според приетия доклад отправна точка за регулацията в ЕС е разбирането, че системите за изкуствен интелект трябва да бъдат обект на човешки контрол. Само така можем да гарантираме ясна отговорност в интерес на правата и сигурността на европейските граждани”, заяви евродепутатът.
По думите му впечатляващият напредък на технологиите с изкуствен интелект представлява предизвикателство за международното публично и частно право. „Ценностите на ЕС трябва да намерят отражение в правната рамка за развитието на системите с изкуствен интелект”, обясни Радев, като обърна специално внимание върху приложенията за военни цели и най-вече върху смъртоносните автономни оръжейни системи. „Недопустимо е въпросите на живот и смърт да се решават от машини, затова ЕС трябва спешно да приеме обща позиция и да инициира международни преговори за забрана на напълно автономните оръжейни системи”, категоричен бе Емил Радев.
Относно използването на изкуствения интелект в правосъдието, той подчерта, че в съдебния процес хората не могат да бъдат заменени. „С вота си по доклада ЕП твърдо отстоява позицията, че всеки човек трябва винаги да бъде информиран, ако е обект на решение, което е базирано на получени от изкуствен интелект данни. Колкото и голям да е прогресът по отношение на новите технологии, в правосъдната система решенията не бива да се взимат от робот, а единствено от съдия от плът и кръв”, уточни Емил Радев.
Той акцентира и върху препоръките за балансиран подход относно технологиите за лицево разпознаване. „Наложително е да се предприемат мерки за предотвратяване на евентуални злоупотреби при масово наблюдение, но регулацията на технологиите за лицево разпознаване трябва да се основава не на забрани, а на ясни правила. Прекомерните рестрикции могат да окажат негативно влияние върху сигурността на европейските граждани. Балансът между стимулите и забраните, който трябва да се постигне при регулацията, има за цел именно да увеличим ползите и да ограничим рисковете. Това ще ни позволи и по-добре да се адаптираме към ускорените промени в дигиталната среда, включително в светлината на мащабните инвестиции, които предстоят”, убеден е българският евродепутат.
Сред темите, които обхваща докладът, е и използването на изкуствения интелект в сферата на транспорта. Според Емил Радев интелигентните транспортни системи намаляват задръстванията, повишават безопасността и достъпността, допринасят за по-добро управление на пътникопотоците, разширяват възможностите за мобилност и пр. „Предимствата, които модерните технологии ни дават, за да развием традиционните транспортни мрежи, не трябва обаче да бъдат за сметка на сигурността. Затова ЕП призовава Комисията да направи необходимия анализ и да набележи високорисковите сегменти в системите с изкуствен интелект, прилагани в транспортния сектор”, обясни евродепутатът.
Гласуваният на пленарното заседание доклад е поредната решителна стъпка на ЕП за развитието на технологиите с изкуствен интелект. В края на миналата година евродепутатите приеха три доклада, които дават ясни препоръки относно етиката, гражданската отговорност и интелектуалната собственост в тази сфера. Предстои да бъде обявено и законодателното предложение на Европейската комисия. Според амбициозните планове на ЕС финансирането, в това число и осигуреното от държавите-членки и бизнеса, трябва да достигне през следващото десетилетие 20 млрд. евро годишно. За сравнение, само през последните три години европейските средства за научни изследвания и иновации възлизат на 1,5 млрд. евро или 70 на сто повече спрямо предходния период.