Евро-атлантическият център на Цветанов с Позиция за конфликта в Сирия

Общото събрание на Евро-атлантическия център за сигурност проведе среща тази вечер, на която наред с текущите планове и приоритети на организацията, бе обсъдена и ситуацията в Северна Сирия. В рамките на срещата членовете на ЕАЦС приеха следната позиция:

„Вече седми ден турската армия провежда операция в северна Сирия. Военните действия на тази държава поставят редица важни въпроси не само за мира в Близкия Изток, но също така и за сигурността в много по-широк регионален контекст, включващ Европа.

Турция е един от най-старите членове на НАТО, но за съжаление нейното поведение е в разрез с нормите на тази организация. Известно е, че в съответствие с чл. 4. от договора за членство в Алианса, ако съюзник от Алианса се почувства застрашен, той е длъжен да инициира консултации с партньорите си. Анкара навлезе с редовни армейски части в северна Сирия, без каквито и да било консултации и обсъждания със съюзниците си от НАТО, което прави действията й несъвместими с политическата практика на Северно-Атлантическия съюз. Това поставя правителството в Анкара в дипломатическа, политическа и военна изолация. Дори да поиска, на определен етап, подкрепа от НАТО по чл. 5 от Вашингтонския договор, президентът Ердоган едва ли вече ще може да получи такава. Същевременно, позицията му ще генерира излишно и ненужно напрежение в Северно-атлантическия съюз. Вярното решение, за което все още не е късно, е незабавното прекратяване на инвазията и връщане към масата на преговорите.
Военната операция на Анкара в северна Сирия идва след един все още крехък мир след разгрома на ИДИЛ. Нашата оценка е, че с действията си Турция фактически ще възроди тази организация като открие шанс за възвръщане на влиянието й в региона.

Операцията на турската армия в такъв сложен и същевременно противоречив регион, от гледна точка на преплетените в него стратегически интереси, ще усили хаоса, непредсказуемостта и жертвите, като създаде същевременно предпоставки за разширяване на конфликта. Последното означава, че на определен етап в него неизбежно ще се включат, по един или друг начин, такива глобални сили като САЩ, ЕС и Русия, чиито интереси са тясно свързани с региона. В този стратегически контекст, Турция е невъзможно да постигне поставените от президента Ердоган две основни цели на операцията. В същото време страната ще загуби не само дипломатически, икономически, политически и военен ресурс, но и имиджа на пълноценен съюзник в НАТО и демократична държава.

Изтеглянето на американския военен контингент от зоната, непосредствено предхождащо операция  “Извор на мира”, създава оперативно-стратегически дисбаланс, като снема натиска и контрола на САЩ както върху региона, така и върху остатъците от ИДИЛ. Ако балансът не бъде възстановен, санкциите срещу Турция от страна на САЩ и ЕС ще бъдат неефективни, а ескалацията на конфликта ще продължи. Ето защо, така създалата се ситуация изисква военното присъствие на САЩ и предотвратяване на вероятните опити на ИДИЛ да се възползва от създадения хаос. В този смисъл Вашингтон следва да не допусне сблъсък между един от най-важните си партньори в борбата срещу тероризма в региона и един от своите съюзници в НАТО.
България е съсед на Турция и двустранните търговски и икономически отношения между двете страни са във възходяща фаза и от взаимен интерес. Оценявайки в тази светлина турската военна операция, българската позиция следва да се базира върху два основни елемента: (1) прекратяване на военната операция на турската армия в северна Сирия и (2) възстановяване на диалога с Анкара както в рамките на НАТО, така и по отношение на договора между Турция и ЕС.“