"Смятам, че конституционните съдилища са ефикасни тогава, когато запазват ролята си на арбитър между институциите. Опитът показва, че индивидуалната жалба води до огромно множество (над 90%) откази да се разгледат исканията на граждани, а от това никой не печели. Просто кипи безполезен труд. Отделно, че това води и до своего рода инфлация на институциите. Има си съд, а конституцията е директно приложима. Все пак българският конституционен законодател е предвидил възможност искане във връзка с права на граждани да достигне до Конституционния чрез Висшия адвокатски съвет или чрез омбудсмана, а те по естеството си са мотивирани да се ангажират с разумните искания на граждани. Лично аз съм поддръжник на друг вид разширение на достъпа - възможност за съдилищата от всяка степен да сезират Конституционния съд, ако се натъкнат на противоконституционна разпоредба, а не да чакат само Върховният съд да прави това. Нещо такова предвижда италианската конституция. Това обаче е лично становище. Не твърдя, че сме готови да започнем дебат за промяна на контитуцията по този въпрос", коментира пред "24 часа" бившият премиер и конституционен съдия, настоящ заместник-председател на Венецианската комисия Филип Димитров.

"Становището на Венецианската комисия посочва, че решаването на конкретния проблем за недосегаемостта на определена институция е комплексен, предполага някои законодателни мерки, както и тълкуване на конституционния текст, което да подпомогне формулирането и приложението на новите текстове, но наред с това и промяна на институционалната култура. Последното е важно, защото ако прочетете конституционния текст ще видите, че всъщност недосегаемост не е формулирана никъде. По отношение на другите прокурори главният прокурор “осъществява надзор за законност и методическо ръководство”. Параметрите на тези права са очертани не от конституцията, а от закона", обяснява той и казуса с дискутирания напоследък контрол над главния прокурор.

"Частта за съдебната власт претърпя две уместни изменения и ролята на главния прокурор може да се доизбистри по законодателен път. Освен общи и често екстравагантни предизборни идеи, никой (освен може би тези, които искат президентска република като Русия, Казахстан или например Боливия) не е посочил какво точно в конституцията пречи на реформаторските му пориви и не е показал сериозна конституционно-правна конструкция като алтернатива. Но тъкмо в това е чарът на магическата фраза “промяна на конституцията” - че те освобождава от необходимостта да обясниш какво точно трябва да се направи, помага да се говори "на едро" и да не се вижда, че дяволът обикновено е в детайлите. Надявам се настоящите обсъждания да помогнат тези чисто рекламни изхвърляния да попрестанат", заяви той.