Филип Димитров: Никой не посочва какво точно в конституцията пречи на реформаторските му пориви

"Смятам, че конституционните съдилища са ефикасни тогава, когато запазват ролята си на арбитър между институциите. Опитът показва, че индивидуалната жалба води до огромно множество (над 90%) откази да се разгледат исканията на граждани, а от това никой не печели. Просто кипи безполезен труд. Отделно, че това води и до своего рода инфлация на институциите. Има си съд, а конституцията е директно приложима. Все пак българският конституционен законодател е предвидил възможност искане във връзка с права на граждани да достигне до Конституционния чрез Висшия адвокатски съвет или чрез омбудсмана, а те по естеството си са мотивирани да се ангажират с разумните искания на граждани. Лично аз съм поддръжник на друг вид разширение на достъпа - възможност за съдилищата от всяка степен да сезират Конституционния съд, ако се натъкнат на противоконституционна разпоредба, а не да чакат само Върховният съд да прави това. Нещо такова предвижда италианската конституция. Това обаче е лично становище. Не твърдя, че сме готови да започнем дебат за промяна на контитуцията по този въпрос", коментира пред "24 часа" бившият премиер и конституционен съдия, настоящ заместник-председател на Венецианската комисия Филип Димитров.

"Становището на Венецианската комисия посочва, че решаването на конкретния проблем за недосегаемостта на определена институция е комплексен, предполага някои законодателни мерки, както и тълкуване на конституционния текст, което да подпомогне формулирането и приложението на новите текстове, но наред с това и промяна на институционалната култура. Последното е важно, защото ако прочетете конституционния текст ще видите, че всъщност недосегаемост не е формулирана никъде. По отношение на другите прокурори главният прокурор “осъществява надзор за законност и методическо ръководство”. Параметрите на тези права са очертани не от конституцията, а от закона", обяснява той и казуса с дискутирания напоследък контрол над главния прокурор.

"Частта за съдебната власт претърпя две уместни изменения и ролята на главния прокурор може да се доизбистри по законодателен път. Освен общи и често екстравагантни предизборни идеи, никой (освен може би тези, които искат президентска република като Русия, Казахстан или например Боливия) не е посочил какво точно в конституцията пречи на реформаторските му пориви и не е показал сериозна конституционно-правна конструкция като алтернатива. Но тъкмо в това е чарът на магическата фраза “промяна на конституцията” - че те освобождава от необходимостта да обясниш какво точно трябва да се направи, помага да се говори "на едро" и да не се вижда, че дяволът обикновено е в детайлите. Надявам се настоящите обсъждания да помогнат тези чисто рекламни изхвърляния да попрестанат", заяви той.