Осигурено е достойно заплащане за най-младите учени в българските университети. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Георги Георгиев.
Георгиев подчерта, че законодателните промени на ГЕРБ вече дават резултати - вчера Министерският съвет с Постановление №273 осигури финансиране за увеличението на заплатите на университетските преподаватели, считано от 1 април тази година - в изпълнение на новите изисквания на Закона за висшето образование, приети в предишния парламент по инициатива на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и без подкрепата на ПП-ДБ.
„Поздравления и за Красимир Вълчев и депутатите ни в предходния парламент, с които продължаваме работа за подкрепа на висшето образование. Не в предизборни кампании, а през мандата. Не с общи приказки, а с решения и закони“, заяви Георгиев.
С промяната в закона от миналата есен се предвижда минималната основна работна заплата за академична длъжност "асистент" да стане не по-малко от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. А средната работна заплата за преподавателите – не по-малко от 180%.
„Не ставаш университетски преподавател заради заплатата. Но е добре и да не си такъв въпреки нея. Преди месеци при протеста на преподавателите ви споделих, че аз започнах като хоноруван асистент със заплащане от 2,60 лева на час. Първата ми месечна заплата след конкурса за щатен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет беше под 500 лв. На всички преподаватели обаче ни се налага да работим и друго, за да имаме прилични доходи и стандарт на живот. В нашия факултет това е добре за нас и науката, защото правото е преди всичко практически ориентирано и не може и не бива да остане чиста теория. Аз лично имах късмет с адвокатската си практика и не разчитам на заплатата от университета. Но това не трябва да е правило. И не може“, заяви Георгиев.
Той се гордее с постигнатото от екипа на ГЕРБ и като „един от над 2200 асистенти в българските университети им благодаря за дължимото уважение към нас“. І БГНЕС
Фактор
Георгиев подчерта, че законодателните промени на ГЕРБ вече дават резултати - вчера Министерският съвет с Постановление №273 осигури финансиране за увеличението на заплатите на университетските преподаватели, считано от 1 април тази година - в изпълнение на новите изисквания на Закона за висшето образование, приети в предишния парламент по инициатива на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и без подкрепата на ПП-ДБ.
„Поздравления и за Красимир Вълчев и депутатите ни в предходния парламент, с които продължаваме работа за подкрепа на висшето образование. Не в предизборни кампании, а през мандата. Не с общи приказки, а с решения и закони“, заяви Георгиев.
С промяната в закона от миналата есен се предвижда минималната основна работна заплата за академична длъжност "асистент" да стане не по-малко от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. А средната работна заплата за преподавателите – не по-малко от 180%.
„Не ставаш университетски преподавател заради заплатата. Но е добре и да не си такъв въпреки нея. Преди месеци при протеста на преподавателите ви споделих, че аз започнах като хоноруван асистент със заплащане от 2,60 лева на час. Първата ми месечна заплата след конкурса за щатен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет беше под 500 лв. На всички преподаватели обаче ни се налага да работим и друго, за да имаме прилични доходи и стандарт на живот. В нашия факултет това е добре за нас и науката, защото правото е преди всичко практически ориентирано и не може и не бива да остане чиста теория. Аз лично имах късмет с адвокатската си практика и не разчитам на заплатата от университета. Но това не трябва да е правило. И не може“, заяви Георгиев.
Той се гордее с постигнатото от екипа на ГЕРБ и като „един от над 2200 асистенти в българските университети им благодаря за дължимото уважение към нас“. І БГНЕС
Още от България
България е сред 8-те страни, блокирали отварянето на Клъстер 3 за Сърбия в преговорите с ЕС
Наред с нашата страна против са се обявили Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва и Хърватия, а Дания, Люксембург и Латвия се колебаят
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите