Горан Благоев, кандидат за президент от Национално обединение на десницата даде недвусмислена подкрепа за проф. Анастас Герджиков, като призова своите симпатизанти в неделя да направят своя цивилизационен избор – да останем в Европа или да ни шутират в Евразия. Да бъдем с юмрука или с интелекта.

Ето и пълния текст на подкрепата му:

"Хора, които на първия тур ни подкрепиха с д-р Ивелина Георгиева, ме питат все по-настойчиво дали няма да призова симпатизантите си за кого да гласуват? Не. Аз няма да им посоча конкретния кандидат и да им кажа: „Този е!“. Тези, които които ни дарихте своята обич и подкрепа на 14 ноември, не се нуждаете от напътствия. Вие имате достатъчно разум сами да прецените. Десният човек е човек на мисълта, на действието, на мъдростта да вижда далеч в бъдещето. Затова призовавам единствено вашата съвест.

Ще кажа обаче кого ще подкрепя аз самият. С всичките ми резерви към него, това е проф. Анастас Герджиков. Не го познавам лично, и като че ли нямам основание да сторя това – назад в годините в биографията на Герджиков прозират обвързаности с личности, които аз никога няма да приема за радетели на истинската промяна в обществото. Напротив, това са хора, които допринесоха да провала на демокрацията в България, оказаха се болшевики, маскирани като антикомунисти. Част от тези хора са и в инициативния комитет на тандема Герджиков-Митева. Но има и други, които не са изневерили на дясното. Герджиков с основание може да бъде упрекнат, че продължава да не се дистанцира нито от Борисов, нито от Гешев, нито от присъдружната им компания, не е ясен за реформите в съдебната система, не спомена нищо за задкулисието на прехода. Не е и автентичен десен кандидат. Но заявява готовност, която всеки адекватно мислещ човек очаква предвид създалата се ситуация – готовност да работи, да води диалог, а да не влиза в конфликт с правителството, което ще излъчи новото мнозинство в парламента. Предизборен ход ли е това или заявка за бъдещо еманципиране от тези, които го издигнаха? Надявам се, че образован човек като него знае какви сигнали подава?!

Скромният ми едногодишен опит в политиката ме научи, че пред каузата България личните отношения трябва да бъдат погребани. Не случайно при представянето ми за кандидат на Националното обединение на десницата цитирах думите на Апостола: да си кажем кривиците един други му и да вървим напред. На дебата в четвъртък вечерта по БНТ видях един уверен и в доста отношения аргументиран Герджиков и един притеснен Радев. Чух от Герджиков и доста от тезите, които издигна нашата кандидат-президентска двойка – и за ваксинирането, и за неотменимите условия, при които Северна Македония може да получи зелена светлина за членството й в ЕС без да се прави компромис с българската история; и най-вече – за нашата европейска посока: "Крим е на Украйна, а с Русия трябва да говорим като равни". Настоящият ни държавен глава само в един ден ни скара с две държави. Герджиков не го направи. Интелектът му сигурно ще го предпази да стори такава глупост и като президент. Тук няма да се впускам в лирични отклонения, че като тандем А.Герджиков и Н. Митева стоят в пъти по-адекватно и симпатично, отколкото Радев-Йотова.

Лудостта на онези, която се определят като демократи, десни и антикомунисти, но агитират френетично за Радев , прелива като Темза при порой. Едва ли се замислят, че този порой ще ги завлече в тинята на собственото им обезличаване. Защото да си десен и антикомунист и да подкрепяш кандидат, който за пет години веднъж не почете жертвите на комунизма по какъвто и да е начин, зад който в единен строй стоят комунисти и (бивши) агенти на ДС, не е политическо късогледство или политическо оглупяване. Това е пример за загуба на каквото и да е благоприличие и морал. Със същата загуба на морал и приличие част от същата тази "дясна" общност денонсира и оплю собствения си кандидат Лозан Панов. Неморално, подло, лицемерно. Ако г-н Панов не е бил кандидатът на тази общност, защо го издигнахте? Ако претендирахте да сте автентични десни и демократи, защо не предложиха друга, консенсусна фигура, която да обедини всички десни. Липса на кадрови потенциал или липса на интелект?! Панов със сигурност допусна грешки, но не биваше да става жертва на приятелски огън. Истински десният човек е коректен, морален и последователен в отстояването на своите ценности. Не е подъл. Искрено съчувствам не само на Л. Панов, но и на всички, които са се оказали излъгани – не от него, а от тези, които го издигнаха. Сега част от тези хора настойчиво призовават да бъде подкрепен настоящият президент. Дали си дават сметка, че Радев не е благородният рицар, който ще ни избави от злодея Борисов и злодея Гешев. Той е просто тяхната огледална ипостаса. Подобно на тях успя да обезличи де каквото можеше – антиконституционността превърна в правна норма, лявото в дясно и дясното в ляво, прави реверанси към ЕС и НАТО, но съзнанието му е обсебено от господаря на Кремъл. Затова Радев никога не е бил моят президент, няма и да бъде".

В неделя ние не просто избираме поредния президент, в неделя ние правим своя цивилизационен избор – да останем в Европа или да ни шутират в Евразия. Да бъдем с юмрука или с интелекта.