„Реализацията на проекта ще облекчи главоболията на Алексей Борисович в тази страна и ще подготви стратегическата цел“. Този цитат е от тайна кореспонденция на едно лице. Лицето се нарича Бабаков. Това е личният помощник на Владимир Путин, който се занимава с енергетиката и със съотечествениците зад граница и това е от личната му поща, която разменя с ръководителите на кремъл. Съответно човекът, за който става дума, Алексей Борисович, това е Милер, шефа на „Газпром“, а страната е България.“, разкрива разследващият журналист Григор Лилов, който днес гостува на Васил Данов в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж“. 

„Значи явно става дума за амбициите към България, а геополитическата цел е формулирана още тогава - заобикалянето на Украйна - за да може спокойно да се започне агресията срещу нея и да бъде превзета. Тази история води началото си от 1995 г. Тогава бяха преговорите между социалистическото ръководство и Жан Виденов, и „Газпром“ и смутното време на 1996 г., когато вървеше хиперинфлацията през декември. Точно между Коледа и Нова година, когато хората вече се занимават с празника, не им е до обществени събития и всичко останало, правителството на БСП даде на концесия практически без пари цялата газопреносна и вътрешна мрежа на „Булгаргаз“ на „Газпром“, буквално без пари. И слава богу, че после дойде синьото управление с фонда (МВФ, б.р.) и Световната банка и с две постановления през пролетта и през лятото на следващата година, когато поеха управлението, те отмениха това концесионно постановление и това споразумение между Жан Виденов и Газпром.“, припомня Лилов за предисторията на „Турски поток“.

„Началото на голямата афера беше всъщност поставена от Първанов, реализирана чрез срещата му с путин тук в България, с „Тройния шлем“, казва Лилов и припомня, че всъщност той се оказа „Троен шлем“ за руснаците, като по груби изчисления донесе около 7-8 млрд. загуби за България. „После Б. Борисов продължи проекта. Той първо продължи като „Южен поток“, където идеята беше същата. Той се строи с кредит от Русия, ползва се от Русия, приходите на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ рязко се свиват, те фалират и „Газпром“ ги изкупува - подобно на операцията, която осъществиха в Сърбия. „Южен поток“ пропадна.“

Разследващият журналист споделя, че документацията за „Турски поток“ практически е копирана от тази за „Южен поток“. „Той самият „Турски поток“ е огромна афера и аз дори не смятам, че сумите, които се споменават са коректни, защото „Пътната карта“, която изскочи, тя е достатъчно скандална и хубаво, че изскочи. Тя всъщност изскочи още миналата година. Само че тогава всички медии в България тотално я премълчаха.“

Григор Лилов споделя в предаването, че има неща, които българското общество не знае. „Тръбите, които са на един изключително богат руски олигарх, личен приятел на Путин, „Трубная металлургическая компания“, са купени. Те са купени за „Южен поток“. Когато се правеше „Турски поток“, те отново бяха купени, същите тези тръби. Т.е. те са платени 2 пъти, проектът е платен 2 пъти, отчуждените земи за „Южен поток“, които на българските граждани платиха по жалки суми [...], за всичките тези неща имам разследвания, втори път бяха закупени от „Южен поток“ за новото дружество, което правѝ „Турски поток“. Т.е. практически много неща там са осчетоводени двойно. Отгоре на всичкото, таксата е сложена така, че това е най-ниската такса в цяла Европа. […] „Боташ“ е продължение на тази афера, защото „Газпром“ осчетоводи тръбите като стоков кредит, т.е. един път те бяха купени с български пари, втори път пак бяха платени с български пари и трети път те им бяха „хързулнати“ като стоков кредит от „Газпром“. За сметка на този стоков кредит „Газпром“ си осигури 100%-овото ползване на тръбата за години наред и беше оформено като авансови вноски. Всъщност „Газпром“ никакви авансови вноски не е платил.“

Целият разговор на Васил Данов с Григор Лилов можете да гледате във видеото: