Кънчо Кожухаров

Налага се отново да си цапам ръцете с един човек, за когото бях решил да не напиша повече нито ред – хибридента Румен Радев. Мислех си, че откъдето и да го погледнеш, веднага става ясно що за чудо се е настанило в президентството и затова не е необходимо да анализирам непрекъснатите му гафове. Ала безобразниците трябва да се озаптяват овреме, а времето на този отдавна е изтекло.

Психологически профил по снимки и видео

Вижте как Радев отрича, че е искал да потули от правосъдието едни разобличаващи документи. Той се поти, думите с мъка излизат от устата му, гласът му изтънява и мутира като на тийнейджър. Изглежда съзнава, че е виновен. А може би е гузен, макар че това понятие по-скоро му е непознато – както на всички, които се отличават с дебелоочие.
Ако не можете да откриете видеото, взрете се в коя и да е снимка на Радев от президентския му период – за предпочитане от многобройните му изяви срещу парламента, правителството, съдебната власт. Какво се откроява най-много? Самовлюбеността, жаждата за власт, наглостта, изражението на селски хитрец? Приклякането пред Путин, за да изглежда руският президент по-снажен, по-висок? Или угодническата физиономия пред Тръмп?
Всичко това обаче бледнее пред личностната характеристика, която е на път да му изяде главата: не особено високият интелект.

Историята на едно предполагаемо хибридно предателство

Какъв IQ трябва да имаш, за да отричаш участието си в заговор срещу правосъдието, когато има достатъчно доказателства срещу теб? И да минеш в атака, без да си даваш сметка, че това е най-дребното престъпление, в което могат да те обвинят. Откъде да започнем?
От опита да пришпори назначеното от него самия служебно правителство да сключи експресна тъмна сделка за „Грипен“-ите? Възможно ли е това да е било насочено към предполагаеми облаги от шведите и/или от руснаците? Дали бившият летец е помислил, че с тези самолети страната му ще стане лесна плячка за корумпирания северен агресор?
Или със съгласието да стане марионетка в очертаващия се като замислен от Решетников пълзящ опит за преврат и връщане на България във вмирисаното лоно на Руската федерация? Дали Радев е смятал, че съучастието и водачеството на Корнелия Нинова някак ще омаловажат неговата вина?
Или да се спрем на последната му антибългарска изява – фактическото призоваване към гражданска война срещу законно избраното правителство? Това е логичният завършек на систематичните му усилия да разцепи българското общество – може би за да стане то играчка в ръцете на хибридния кремълски обитател.
Всичко това показва, че Румен Радев вече си е осигурил заслуженото презрение на българския народ. Но тъй като говорим за действащ (псевдо)политик, по-важно е да разберем за какво се бори нашият хибридент. И да предвидим евентуалните му бъдещи действия.

Двата коза в ръкава

За тези три години във властта Радев няма как да не е разбрал, че функцията на президента в неговото собствено изпълнение е същата като на петото колело на колата. Вярно, че той непрекъснато пъха прът в останалите четири, ала това не го удовлетворява. Амбицията да властва и изгарящият фатмашки мерак всички да му се подчиняват и да треперят от него принудиха Радев бързо да хвърли почти всичките си скрити козове на политическата маса. 
Пълен неуспех.
След днешния призив за сваляне на правителството на хибридента му остават само два коза. По-безопасният е да поведе борбата срещу правителството на Борисов начело на собствена партия. И тъй като е начинаещ в партийното строителство, ще се наложи да снесе яйцето си в чуждо гнездо – като изтика оттам своята досегашна менторка Нинова и се настани на нейното място. 
Интересен сценарий, но предварително обречен на неуспех. Първо, ако се набърка в БСП, не само Нинова, но и един куп книжни тигри от нейната партия ще се окажат съвсем не толкова книжни и ще му откъснат главата с административни хватки. Освен това Радев няма толкова успешна история в сделките от типа „аз на тебе, ти на мене“, така че едва ли някой в БСП му е задължен за някаква услуга.
Вторият коз е далеч по-силен, но дали хибридентът ще посмее да го хвърли на масата? Иначе логиката на досегашните му действия неумолимо го води към този ход – да поиска от шефа на своите кукловоди да нахлуе с ордите си в България. Има, обаче, един дребен проблем: кагебистът Путин е обикновен хибридчик, а историята показва, че никой не е спечелил хибридна война. 
Което е успокоително, защото с изключение на политическите русофили и разни паравоенни предатели едва ли има българин, който би желал руските ботуши отново да погазят свободата и демокрацията у нас.