Сигнал срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) подаде днес Христо Иванов до Главния прокурор и Специализираната прокуратура. 

В сигнала Иванов се позовава на излязла в електронните медии информация и настоява да бъдат разследвани действията на членове на КПКОНПИ, заявили частичен отказ  от  иск и искане за вдигане на наложени обезпечителни мерки – запори върху акции на три дружества, едно от които е Българска телекомуникационна компания ЕАД (БТК ЕАД), за която току-що излезе информация, че е била продадена на медийната група “Юнайтед груп”, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд “Би Си партнърс”. 

“Описаните факти дават основание за съществуването на обосновано предположение, че между КПКОНПИ и трети лица, които не са страна нито в наказателното производство пред СпНС, нито по гр.д. № 3406/2016 г. по описа на СГС, са възникнали правоотношения, по силата на които държавата се е отказала от своето право да получи дялове и акции или тяхната равностойност, без  законово основание и без насрещна престация.” – се казва в сигнала.  

Иванов призовава да бъде проверено и дали с бездействието си главният прокурор не е извършил престъпление: 

“От датата на публичното огласяване на изложените факти и до настоящия момент главният прокурор Иван Гешев, действайки като ръководител на единната и централизирана прокуратура, не е инициирал или дал указания за извършване на действия по разследване, въпреки наличието на данни за престъпление, създаващо опасност за сериозно накърняване на имуществения интерес на държавата.” 

Пълния текст на сигнала можете да прочетете тук: 

ДО 
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

ДО
СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА

СИГНАЛ
от
Христо Любомиров Иванов

            ГОСПОДА ПРОКУРОРИ, 

           След 18.07.2020 г.  се появиха  публикации в множество електронни медии  –  „Гласове“, „Свободна Европа“, „Медиапул“  и други, за  това, че длъжностни лица – членове на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) са заявили частичен отказ  от  иск  и  искане за вдигане на наложени обезпечителни мерки – запори върху акции на три дружества, едно от които е Българска телекомуникационна компания ЕАД (БТК ЕАД).

            Публичната  информация съдържа  достатъчно данни, че:

1.КПКОНПИ е предявила искове за отнемане на незаконно придобито имущество (акции и дялове от капитала) срещу  три  търговски дружества – „ИнтерВ инвестмънт Сарл” (Люксембург) за акции на стойност от 108 941 181.71 лв. (сто и осем милиона деветстотин четиридесет и една хиляди и сто осемдесет и един лв. и 71 ст.), „Вива Телеком България“ ЕООД за дялове на стойност 124 931 220.38 лв. (сто двадесет и четири милиона деветстотин тридесет и една хиляди и двеста и двадесет лева и 38 ст.) и  срещу „БТК“ ЕАД за отнемане на 43.264 % от  капитала на „БТК НЕТ“ ЕООД. Правното основание за  отнемане на акции и дялове е чл. 66, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), което означава, че КПКОНПИ е заявила пред съда по гр. дело № 3406/2016 г. на СГС, че държавата е титуляр на субективното право да отнеме описаните акции и дялове, като незаконно придобито имущество от ответници по исковете. 

2.Публична информация е, че основание за завеждането на делото, образувано на основание  ЗОПДНПИ (отм.),  е внасянето в Специализирания наказателен съд (СпНС) на обвинителен акт срещу Цветан Василев и други лица за присвояване на 2.2 млрд. лева. През 2015 и 2016 г. КОНПИ бурно публично рекламира огромните си усилия и юридическите си постижения, направили възможно упражняване правото на държавата за конфискация на имуществото на свързаните с КТБ(н) активи на Цветан Василев и свързани с него лица. 

3. Публична е и информацията, че сделката за продажбата на БТК ЕАД е или сключена, или пред приключване, като вероятно БТК ЕАД е продадена или ще бъде продадена, или ще бъде сменен субектът, упражняващ контрол, срещу сумата от над 900 млн. евро. Вероятно сключването на сделката е направено под условие, че запорите върху акциите на БТК ЕАД ще бъдат вдигнати преди финализирането на сделката или преди плащането на цената.

4. Публична е информацията, че делото в СпНС за присвояването на 2.2 млрд. лева, собственост на КТБ (н) от Цветан Василев и другите подсъдими, не е завършило с влезли в сила присъди. Част от имуществото на КТБ (н) са и дяловете на трите компании, описани в т. 1.

5. В сайта на КПКОНПИ няма оповестена информация за сключено между КПКОНПИ и ответниците по гр.д. № 3406/2016 г. на СГС, … споразумение, по силата на което държавата да е получила в своя патримониум паричната равностойност на дяловете и акциите, обект на претенциите на държавата по това дело (изцяло или частично). Следователно дяловете и акциите на посочените три дружества, предмет на цитираното гражданско дело все още са собственост на ответниците по това дело. 

6. Описаните факти дават основание за съществуването на обосновано предположение, че между КПКОНПИ и трети лица, които не са страна нито в наказателното производство пред СпНС, нито по гр.д. № 3406/2016 г. по описа на СГС, са възникнали правоотношения, по силата на които държавата се е отказала от своето право да получи дялове и акции или тяхната равностойност, без  законово основание и без насрещна престация. 

Държавата би могла правомерно да се откаже от съдебната претенция за отнемане на имущество на стойност 356 млн. лева (според изтеклата в медиите информация) само при наличието на съдебни актове или конкретни разпоредителни действия на държавни органи, които гарантират правото й да получи претендираното имущество. Информация за такива актове няма. 

Осъществяваната в условията на пълна секретност операция на КПКОНПИ по отказ на държавата от нейни имуществени претенции на стойност 356 млн. лв. и вдигане на обезпечения, които гарантират изпълнението на съдебното решение, при постановяване на конфискация, поставя множество въпроси относно поведението на компетентните длъжностни лица и съобразяването му с държавния интерес, респ. ЗПКОНПИ и НК. 

В конкретния случай има основания да се счита, че са налице данни за извършване на неправомерно действие с имуществена претенция на държавата на огромна стойност. Това действие създава възможност на  ответника по исковото производство по ЗОПДНПИ да осуети конфискацията на незаконно придобито имущество, като се разпореди с освободените от обезпечителни мерки активи. Тази последица не може да не се е съзнавала от лицата, заявили частичния отказ от иск и искането за отмяна на обезпеченията. 

От датата на публичното огласяване на изложените факти и до настоящия момент главният прокурор Иван Гешев, действайки като ръководител на единната и централизирана прокуратура, не е инициирал или дал указания за извършване на действия по разследване, въпреки наличието на данни за престъпление, създаващо опасност за сериозно накърняване на имуществения интерес на държавата. 

           Обръщам се към Вас с настояване за извършване на незабавна проверка на изложените факти, в изпълнение на задълженията Ви по закон за установяване на евентуално извършване на престъпление и привличане към отговорност на виновните лица. Считам и че, освен настоящият сигнал, публикациите в пресата са достатъчни за образуването на наказателно производство. 

         Моля незабавно да предприемете и разследване дали главният прокурор с бездействието си  не е извършил престъпление, пише в заключение Христо Иванов.