"Някои от кандидатите за президент са издигнати, за да насочат вниманието и подпомогнат партията си в парламентарните избори (Волен Сидеров, Валери Симеонов). Други са образи за сблъскване на имидж (Лозан Панов и Анастас Герджиков) – те не говорят по обществените теми, до този момент нямат история с отстояване на тези", коментира пред БНР политологът Христо Панчугов.

По думите му, още не знаем какво биха казали Панов и Герджиков, например за Европейския съюз – на фона на решението на Конституционния съд в Полша, изхода от Covid пандемията, икономическата криза, за плана за устойчивост и развитие.

"Много по-важно е становищата по тези теми за станат персонификация на алтернативен модел за правене на политика, отколкото просто да се сблъскат фигурите на Герджиков или Панов с тази на Румен Радев", смята той.

Според Панчугов от "Демократична България" като че забравиха за президентските избори тази година и по едно време влязоха в играта на Румен Радев за втори мандат.

"Това е откровено инфантилно политическо поведение, което няма своето обяснение. На този фон Лозан Панов няма достатъчно време, за да разшири подкрепата си. Затова той е по-малко вероятен участник на втори тур", прогнозира политологът.

"Сред големите въпроси е дали част от избирателите на "Демократична България" биха намерили мотивация в себе си да подкрепят кандидат на ГЕРБ. Формации като "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната" подкрепят Радев, но те така или иначе са декларирали желание за промяна, която уж настоящият президент се опитва да отстоява през последните месеци. Такава подкрепа вероятно няма да даде нищо на Радев и няма да отнеме нищо на формациите", коментира Панчугов.

Според Панчугов, идеологиите в България са повърхностни.

"Ориентацията ляво-дясно не се базира на ценности. Част от причините за несъставяне на управление в последните два парламента са в това, че пространството се измерва през гласове, а не с ценности и вярвания", заяви той.

Наред с очакваната по-висока активност на електората, изборите (2 в 1) на 14 ноември пораждат и друг въпрос – до каква степен президентските избори няма да станат заложник на разделението между политическите партии и на изключително ожесточената кампания, която вероятно ще се случи около тази парламентарните.