„Служебният кабинет иззе функциите на политическите партии. Кампанията, която виждаме, идва по линия на служебното правителство и неговия сблъсък с предишните управления. Партиите останаха част от пейзажа, което е доста проблематично“, заяви пред БГНЕС политологът Христо Панчугов.

„Предната кампания мина под знака на това, че партиите говорят сами на себе си, ние видяхме какъв е резултатът. Липсваше визия и план за това как следва след като изборите минат. На пръв поглед изглежда тази кампания да е същата, партиите не комуникират с избирателите за това какво следва след като влязат в парламента. Този път ще има ли правителство? Това правителство какъв състав ще има? Имаме ли предложения за хора, които да са част от него? Поне това да е началото на някакъв следващ преговорен процес. Или напротив, ще видим първо кои ще влязат, кой колко депутати ще вземе и после ще го мислим. Надявам се да не е вторият подход, защото това би довело до същия резултат като при предходните избори“, посочи Панчугов.

Политологът не одобрява разделение между партиите на „протест“ и „статукво“, тъй като има преплитане между тях. Според него по-важният въпрос е какъв е техният дневен ред.

„Има партии, които претендират да изразяват дневния ред на протеста от миналата година, въпросите, които задава, както и практиките, срещу които тогава гражданите се изправиха. Това вече го видяхме. Имаше един парламент, който уж трябваше да има такъв дневен ред, но се се оказа неспособен да го направи. Тук вече говорим за лидерство, за възможността, освен да се води разговори, да се поставят и ясни граници. Не всяка коалиция е допустима или поне ще трябва да се плати цената. Въпросът е тази цена в името на какво се плаща“, смята политологът и дава следния пример: „Татяна Дончев доскоро говореше, че ще променя статуквото и политическия модел дори с подкрепата на ДПС. Тя или не е разбрала какво ѝ казва протестът, или има много широка дефиниция за това как изглежда този модел. Част от проблемите около управлението на ГЕРБ бяха съмненията, че всъщност ДПС управлява през различни свои министри в кабинета. Това вече допустимо ли е, от гледна точка на новите партии, или напротив, продължава да бъде практика, на която се противопоставяме? Това са важните въпроси, чийто отговор ми се искаше да разбера в рамките на тази кампания. Такива отговори липсват, няма дори елементарна посока за дневния ред след изборите“.

Според Панчугов днешната политическа ситуация отново оставя усещане у хората, че се случва задкулисни договорки. „Това е нещо, което не съм сигурен, че българските граждани биха приели оттук нататък“, смята той.

„Слави Трифонов държи ключа за следващото правителство, без значение дали „Има такъв народ“ ще изпревари ГЕРБ или не. Проблемът за пореден път е в математиката. Поради липса на промяна в стратегията партиите правят повече от същото. Необходима е много по-ясна комуникация, необходим е хоризонт, необходим е разказ за това как изглежда политическата промяна, ако някоя партия иска да отбележи фундаментален ръст. Математиката трябва да остане на заден план, трябва да започне разговор за политическия смисъл от създаване на коалиция. Ключът към управлението ще държи този, който успее да посочи дневен ред, одобрен от обществото“, коментира още той.

Оповестените от служебното правителство корупционни скандали, смята политологът, допълнително са затвърдили негативните нагласи в обществото. „Дадоха възможност да бъде посочен проблемът по много по-ясен начин, отколкото българските политици бяха способни да го направят преди това. Дадоха аргументи на обществото още един аргумент за търсене на промяна. За добро или за лошо тя пак минава през нашите собствени усилия. Законът „Магнитски“ ще капсулира подкрепата за традиционните политически субекти като ДПС и ГЕРБ. Просто ще доведе до по-голяма мотивация за гласуване, съответно ще покачи леко резултата на различни протестни партии. Ще има ефект, но той няма да е фундаментален. Той няма да ни реши проблема, нито ще привнесе политици, които да се справят с това. Ще се наложи българското общество да изисква от настоящите много по-ясна решимост и много по-ясно носене на отговорност“, категоричен е Христо Панчугов.

Според него ерозията и отливът на избиратели от ГЕРБ и БСП потенциално дори може да доведе до изчезването на тези партии.

„Това ще е много дълъг процес, преминаващ през промени в самите партии. Ако ГЕРБ не промени нищо, ако тази партия продължи да функционира, както функционира сега – ясен център около Бойко Борисов и посредствените хора край него – тя е обречена на изчезване. Все по-очевидно е, че тази партия не може да събира в себе си противоречиви тенденции. Носталгията по комунистическия режим с някакъв опит за модерно ляво представителство просто са несъвместими. Необходима е много по-ясна посока. Ако това не се случи, тя ще бъде част от миналото на българската политика“, посочи още той.

„ДПС ще продължи да бъде системна част от българската политика. Един от най-големите проблеми на българския Преход и партийна система беше нежеланието на други партии да влязат в този сегмент, да предложат алтернатива на избирателите на ДПС. Имаме някакви спорадични опити в тази посока, но те неизменно са се проваляли поради общия консенсус. Противопоставянето срещу ДПС върши работа и на двете страни, окопава позициите на ДПС, а междувременно носи краткотрайни дивиденти на останалите политически формации. Това трябва да бъде разбито като модел, ако ние искаме перспектива за избирателите на ДПС. Големият проблем не е дали ДПС ще бъде балансьор, а че държи крепостни една голяма група с българските избиратели и това е нещото, с което трябва да се преборим“, каза Христо Панчугов.