Изглежда вероятно все пак да видим правителство, продължава да бъде неясна програмата му. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът и университетски преподавател Христо Панчугов.

„Не видяхме самите разговори, защото не се случиха публично, само чухме след тях, че е имало съгласие по приоритети. Особено този свързан със съдебната реформа. Това обаче е далеч от конкретиката. На мен ми липсва информация за това как изглежда тази съдебна реформа, както и да ли има яснота по отношение на дневния ред и на хоризонта, по който тя ще се случи, както и с каква подкрепа“, коментира той консултациите, които проведе първата политическа сила „Има такъв народ“ с останалите парламентарно представени формации, с изключение на ГЕРБ-СДС.

„Продължава да стои на дневен ред и съставът на правителството. Колкото и да е по-важно да има политическа програма, кои са хората е от изключително значение. Те ще ни дадат ориентири за това какъв е потенциалът за справяне със задачите, които сме си поставили. В този смисъл нямаме много повече яснота, отколкото имаше миналата седмица“, смята политологът.

Според него съмнения дали въобще ще има кабинет вече са в миналото и изглежда все по вероятни всички партии да се съгласят да има кабинет и да го подкрепят в парламента.

„Разделението протест – статукво не е толкова проблематично. Партиите от протеста сами по себе си са много различни. Големият въпрос тук е какво се промени в БСП и ДСП. Дали те стоят зад думите на Корнелия Нинова, че демокрацията ни е отнела много? Дали продължават да не знаят кой назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС? Има ли промяна там, която прави тези партии по-приемливи от днешна гледна точка? Това е ключовият въпрос. Аз разбирам необходимостта да се смени управлението на ГЕРБ, досега това беше двигател. Оттук нататък започвам да се чудя дали има много по-ясен дневен ред. Как изглежда политическата промяна? Искаме да излезем от разпада на институционалната среда в България, искаме да спрем корупцията – добре, това беше достатъчно добре разказано в рамките на една година. Какъв облик ще има другият политически модел? Ще се реализира с подкрепата на кои партии? Това са важни въпроси, защото на ценностно ниво не мисля, че има нещо, което събира тези формации. Все по-наложително става да чуем отговорите на тези въпроси“, категоричен е Панчугов.

Той направи аналогия в миналото с ГЕРБ, които през 2009 г. все пак има своя политическа програма. „Добре написана, лошо написана, все пак имаха. Ние сме много далеч все още да видим политическа програма на „Има такъв народ“, посочи още анализаторът.

„Има такъв народ“ попада в класическата дефиниция за харизматична партия. Има кризисна ситуация, има един човек, който сме свикнали да виждаме от телевизора, а той ни обещава да реши по магически начин тази кризисна ситуация. Засега това сработва, но опасявам се не на нивото, на което е достатъчно да спечели подкрепата на българското общество. Символно партията спечели изборите, но е много далеч от това истински да представлява промяната в България. Една от причините е и проектокабинета, предложен от тях, в лицето на Николай Василев. Когато казваш, че корупцията е мръсната дума в политика, да сложиш за премиер човек, излязъл от коалицията, която направи това. Шизофренично е това и не отговаря на заявените принципи“, коментира още Христо Панчугов.

В коментара си той допълни, че пред ИТН стоят редица въпроси, които отиват далеч отвъд личността на Слави Трифонов и има ли той потенциала да движи нанякъде политическата промяна в страната. „Очевидно няма да стане премиер, няма да носи отговорност. Това е много изгодна позиция. В страни си, претендираш, че си гарант на политическата промяна, докато нямаш никакво участие в нея. Това тепърва ще генерира негативи, както за Слави Трифонов, така и за политическата формация, която представлява“, смята анализаторът.

„Виждаме липса на промяна. Едни хора морализаторстват и ни казват какво те са решили, какъв кабинет те ще предложат. Очевидно това не подлежи на обсъждане. В момента българското общество има нужда от разговор. Не само за политиките, които следва да променят България, но и за лицата, които ще я променят. Търсене на съгласие по тези теми. Без да се води политически разговор ние няма как да постигнем устойчиво управление. Ако подходът се запази оттук нататък, този кабинет ще има кратък хоризонт. Ако видим разговор за приоритетите, за политическия дневен ред, за това в какъв порядък всичко да бъде реализирано, е възможно това да стане доста устойчиво управление“, коментира Христо Панчугов поведението на партията победител от изборите.

Според политолога именно по темата за съдебната реформа партиите от протеста, както свикнахме всички да ги наричаме, имат най-много допирни точки.

„Съдебната система е пробита, за всички е ясно. Това обединява трите формации, но дяволът е в детайлите. Това, че ИТН и ДБ обсъждат евентуална смяна в състава на Висшия съдебен съвет на мен лично нищо не ми говори. Казва ми само, че „не харесваме тези съдии и прокурори“. Това значи ли, че следващите ще бъдат по-независими? Няма ли да станат заложник на друг тип интереси? В този смисъл смяната на ВСС не постига нищо. Големият въпрос е какъв да е механизмът да се конституира ВСС. Какво правим с прокуратурата? Тя излиза ли от съдебната власт? Става ли част от изпълнителната или напротив, запазваме я там? Това са големи въпроси, които ще ни дадат посоката, в която ще тръгне съдебната реформа, но и потенциалът за цялостна промяна в българската политика“, допълни още той и припомни, че „Реформаторският блок“ влезе във втория кабинет на ГЕРБ с изглеждащ консенсус по отношение на необходимостта да се прави конкретна реформа. По-късно съдебна реформа не само нямаше, но Христо Иванов вече не беше министър.

„Ако този е подходът и към тази ситуация, не очаквам различен резултат“, коментира още Панчугов.

За фигурата на следващия премиер политологът смята, че заради цялото очакване ни предстои изненада, който е да бъде предложен за поста. „Надявам се обаче да е приятна изненада, не като предишната“, каза за финал политологът. /БГНЕС